На ръба на времето цялата юдейска земя очаквала Спасителя, Месията, който ще
даде надежда и изход, ще спаси душите. Пророци отдавна говорели за неговото
идване, някои дори предсказали точното време на раждането му. Пророк Данаил
предсказал, че четиристотин и деветдесет години след възстановяването на
йерусалимския храм ще се яви Христос, а пророк Михей посочил точното място
на раждането – Витлеем, малко градче недалеч от Йерусалим. Народът
препрочитал и повтарял пророчествата и тръпнел в очакване дали ще се
сбъднат. Никой не знаел за благата вест, която Дева Мария вече била получила
в храма – че тя е избраницата и ще роди син Божи. Приближавало времето,
когато предсказанията трябвало да се случат.

По това време римският император Октавиан Август (Гай Октавиан Август, около
63 г. пр. Хр. – 14 г. сл. Хр.) издал заповед за цялостно преброяване на
населението в империята – в границите є тогава се намирала и Палестина.
Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Тръгнали Мария и
съпругът є дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род, за Витлеем, родното
място на Йосиф. Когато пристигнали в малкото градче, навсякъде било пълно с
прииждащи от всички краища хора. Нямало къде да отседнат през нощта, затова
ги упътили към една пещера недалеч от града, в която често пастирите
замръквали с овцете и козите. Там, сред сламата, Дева Мария родила своя син
и го положила в яслите. Тогава от небето слязъл ангел: "И рече им ангелът:
Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за
всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е
Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И
внезапно се яви с ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и
казваше: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците
благоволение!" (Евангелие от Лука, 2:10–14) Пастирите хукнали към пещерата и
там видели истината с очите си – Младенеца лежал в яслата, а силното сияние
около него не оставяло никакво съмнение за божествеността му. Хората мигом
разнесли новината из целия град и не след дълго от изток дошли трима мъдреци
да се убедят с очите си в чудото, за което говорела цяла Юдея. Поклонили се
те първо на царя юдейски, поднесли дарове, а Ирод ги упътил: "Тогава Ирод
тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила
звездата. И като ги изпрати във Витлеем, каза: Идете, разпитайте грижливо за
Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня."
(Евангелие от Матея, 2:7–8)

Тръгнали мъдреците, следвайки звездата на изток, стигнали пещерата,
поклонили се на младия Бог: "И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с
майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата
си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна." (Евангелие от Матея, 2:11)
Но не се върнали при Ирод, а тръгнали обратно към домовете си по скрити
пътища, по които сам Господ им дал знак да вървят. Пак Господ изпратил при
Йосиф ангел небесен, да отиде в съня му и да му каже: "Стани, вземи
Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото
Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби." (Евангелие от Матея, 2:13)

Йосиф така и направил. По пътя ги срещнали разбойници. Но тъкмо да ги
оберат, един от тях познал в Младенеца Месията, за когото всички говорели.
Той бил същият, който след около тридесет години щял да увисне заедно с
Христос на кръста. Когато Йосиф и семейството му пристигнали в Египет,
идолите, на които се покланяли египтяните, паднали и се счупили, за да дадат
знак за идването на младия Бог, на когото първо се поклонили пастирите,
мъдреците и ангелите небесни. На тях той бил предопределен да служи и на
земята, и на небето.

Дълго очаквал Ирод мъдреците да се върнат и да му кажат къде е Младенеца,
дълго питал и разпитвал за него. Отникъде нищо не научил. Затова издал
кървава заповед: всички момченца под две години да бъдат погубени. Плач и
стенания разтърсили земите юдейски. И до днес всяка година на 29 декември
църквата си спомня за тази трагедия, за избитите витлеемски младенци.