МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ - ПЛЮСОВЕ И МИНУСИ
Много политици използват мантрата "децентрализация", особено когато се говори за местното самоуправление. От една страна - добре е общините да се самоуправляват, от друга - държавата се напълни с местни феодали, които си правят каквото си поискат в общините и рядко има контрол върху тях.

Практика е всеки общински съвет да си приема наредби, правилници и прочие подзаконови нормативни актове, с които да урежда обществените отношения на територията на общината. И тук имаме усещането, че живеем в различни държави, всяка община по различен начин урежда например рекламната дейност, поставянето на преместваеми обекти, паркирането и т.н. и т.н. Правният хаос е пълен, а някои от тези актове са си откровено незаконосъобразни и често безумни. Особено при намаляващият интелектуален капацитет при избираните напоследък общински съветници и кметове.

Законът за местното самоуправление и местната администрация насърчава организираната корупция по места. Общинският съвет няма как да вземе решение например за разпореждане с имот, без предложение от кмета, който да го оформи и комплектова. Общинските съветници гласуват решение, което подлежи на изпълнение от кмета. И ако има нещо нередно, няма никой виновен.

Единият само предложил, другите само със златните си пръстчета натиснали за гласуване. Колективна безотговорност. А много от общинските съветници дори не разбират за какво са там и нямат елементарна правна култура.

С назначаването на калинки по общините, положението в местните администрации стана трагично. Преписките на гражданите се обработват бавно, мъчително и скъпо, а самият гражданин го карат да се чувства като просяк, който проси милостиня. Особено интересно е как се прекратява например съсобственост с община, защото там трябва да се формира /познайте как/ вътрешно убеждение да се извърши сделката. И изнудването започва.
Какво предлагам:

1.В ЗМСМА да няма възможност за общинските съвети да приемат подзаконови нормативни актове, а същите да се приемат от МРРБ, минават през Министерство на правосъдието за становище, както и през националната организация на общините, и тези подзаконови нормативни актове да са задължителни за общините. Целта е да се уеднаквят изискванията и да има контрол за законосъобразност върху наредбите и правилниците.
2. Въвеждане на задължителни допитвания до местното население /референдуми/ по въпроси от значение за общината – поемане на общински дълг /заеми - които се вземат без всякакво замисляне, защото ще се плащат от следващите кметове, тоест от населението на общината/, промени в обществения транспорт, такси и други;
3. Задължително обучение на кметовете и общинските съветници относно правомощията им и нормативните актове, с които ще работят след избирането им;
4. Ограничаване на броя на заместник-кметовете и ръководните кадри в зависимост от броят на населението в общината;
5. Обществено обсъждане и уведомяване на населението преди предоставяне без търг или конкурс на помещения - общинска собственост, на сдружения и фондации;
6. Предоставяне на широки правомощия на общините относно рушащи се сгради и паметници на културата с цел тяхното заздравяване и запазване, със специален фонд от средства с държавно финансиране;
7. Да могат да се придобиват по давност общински имоти, тъй като за повече от двадесет и пет години общините следва да са установили собствеността си /в момента има забрана по закон, която се удължава всяка година/;
8. Задължаване на общините съвместно с държавата, да отчуждят всички реституирани имоти, попадащи в междублокови пространства и зелени площи в срок до три години, като срества се осигурят съвместно от държавата и общините;
9. Задължаване на общините да изграждат и поддържат детски площадки и градинки във всеки микрорайон на населеното място;
10. Възможност всеки гражданин да се запознае с преписките по разпореждане и управление с общински имоти, с обществените поръчки и т.н., при спазване на Закона за защита на личните данни.
11. Уеднаквяване на общинските страници в интернет с удобни менюта и електронни услуги /в момента всяка община си е направила сайт, за който сама си решава какво да съдържа и каква информация да предлага/.
Елена Гунчева