Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, напуска земния живот на 64-годишна възраст и отива при сина си.

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашнотъкано платно, месал, кърпа и пари.

Поверия
Според поверията, на 14 август вечерта, жените, които искали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели дарове и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се сдобият с отроче. На 15 август всички млади жени не трябвало да се докосват до нищо с червен цвят, за да не останат бездетни.

Празничната трапеза
Обредна трапеза: варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.