Той е посветен на Св. Теодор Тирон и се чества в първата седмица на Великия
пост. В народния календар е познат още като Конски
Великден, тъй като в този ден по традиция са се
провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до
днес характеризират празника в някои части на
България.
Традиците и обичаите на Тодоровден обединяват
надеждата за здраве и щастие, плодородие и добро
бъдеще за младите. Българите са вярвали, че на този
ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и
отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото.
След като стигне царството Господне, забива копието
си в земята и за него връзва юздата на коня. От
земята се вдигала пара и желанието му бързо се
изпълнявало.
Седмицата преди Тодоровден се нарича Тодорова неделя.
Традицията повелява през всяка нощ от нея момите да
поставят под възглавницата си три скилидки чесън и
три зърна от царевица, боб или овес. Според това,
което им се присъни могат да гадаят за бъдещето си и
най-вече за това кога ще се задомят.
В подготовката на празника участват и млади и стари.
Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва
обреден хляб с формата на кон или подкова и го
украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се
наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор.
Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и
момчетата от къщата. В гривата им се вплитат сини
мъниста /синци/, които ги пазят от уроки и червен
конец, за да ги пази от "зли очи". За конската опашка
на този ден е отредено специално внимание - тя се
сплита и се украсява богато.
И тъй като Свети Тодор е покровител на плодородието и
раждаемостта, на този ден младата булка за първи път
замесва хляб. Ако той се услади на свекъра и
свекървата, те започват да я наричат "невясто", а от
нея се очаква да ги дари с наследник. В други краища
на България младата булка замесва малки хлебчета и ги
намазва с подсладена вода, след което в празнично
облекло и булчинския венец на главата започва да
обикаля по домовете на близки и роднини, но започва
от кума. Обичаят за здраве и плодовитост завършва в
дома на нейните родители, където идват зетя и
свекървата и се подрежда празнична трапеза.
Тодоровден се празнува винаги по време на
Великденските пости, поради което на трапезата
присъстват ястия от картофи, боб, ориз и
задължителната "тудоровска" леща и гъбена каша.
По стари български традиции и обичаи, рано сутринта,
майките бързат да изкъпят децата си, преди да се
разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за
да не ги боли глава през годината и да не се
разболяват. Бабите отрязват кичур от косата на
своите внучета, който след това заравят под ябълково
дръвче, за да растат сладки и румени. Жените мият
косите си с вода, в която са пуснали слама от яслите
на конете, вързана с червен конец. Този ритуал се
изпълнява, за да растат косите им здрави и лъскави
като конска опашка. Водата, която остане се изхвърля
след ездачите, тръгнали към кушията - дългоочакваното
състезание на Тодоровден.
На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор,
Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка,
Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дар