Хубаво би било, даже задължително, горното изречение да се прочете няколко пъти и да го запомнят всички, особено тези, които ни управляват, тези, на които ние сме им гласували доверие да вземат решения за нашия живот.
Образованието е тема, по която много хора се упражняват, но малцина вникват в дълбочина и знаят, че доброто образование не е въпрос на суха статистика и делегиран бюджет.
Да! Тъжната истина е тази – образованието в България не е на нивото, което трябва да бъде. Учениците ни са функционално неграмотни, преминават в горен клас с огромен дефицити в знанията си, има ученици, които даже са полуграмотни, но и те преминават в следващия клас. Огромен е броят на децата, които отпадат от училище, огромен е броят на децата, които не посещават редовно училище. Много учебни предмети се неглижират и съответно ученици нямат знанията. Да не говорим за това, че в последните години в училище попадат хора, които са със средно образование, назначени като „нередовни учители“. Няма как да не засегна и качеството на професионалното образование, което не отговаря на потребностите на пазара на труда! Всичко това, а и още много други фактори, доведоха до отчайващото положение, в което се намира образователната ни система.
Ситуацията в Ямбол по отношение на училищната мрежа, качеството на образование, учителското съсловие, предлаганите специалности в професионалните гимназии и профилираните паралелки не се различава от общата картина и проблемите в града са налице. Лошото е, че те се задълбочават, вместо да се търсят разумните решения!
От няколко дни се говори за закриването на Езиковата гимназия или по-точно обединението й с Начално училище „Проф. Нойков, което ще доведе до създаването на съвсем ново учебно заведение. Също от няколко дни върви подписка за запазване на втората паралелка 5 клас в Математическата гимназия.
Вероятно широката общественост в Ямбол не знае, че тези две гимназии от няколко години насам трудно правят своя прием. И за това си има причина!
План-приемът на всяко едно училище се одобрява от Министерството на образованието.
Но преди това на широко обсъждане, в което участие взимат директори на училища, кметове и ресорните зам. кметове, общински съветници, представители на работодатели, коментират и обосновават предложенията в кое училище колко и какви специалности да има! Ето тук се крие отговорът на въпроса защо ситуацията с училищата в Ямбол е такава и се стигна до там гимназиите в града да се настройват една срещу друга и да се конкурират!
Истината е, че през годините определени училища и гимназии се лансираха за сметка на други. Ако има силно политическо лоби в общината и сред депутатите, то на съответното училище ще му бъде разрешено всичко, което поиска. А, останалите се справят сами колкото и както могат.
Решението е въпрос на регулация и планиране! Да не се толерира едно училище ( гимназия или професионална гимназия) за сметка на друго!
Аз не мога да си представя, че в Ямбол, има човек, готов да се подпише под тази заповед за закриване на Езикова гимназия и паралелката в МГ след 4 клас да бъде само една!
Докъде стигнахме, щом говорим, за закриване или редуциране на едни от най-добрите гимназии в Ямбол, които години наред са с доказани традиции в качеството на образование!
Лошо училище няма!
Има лоши политически решения!
Има и директори, който носят отговорност за своето училище!
За съжаление аз не съм оптимист, че нещата в тази сфера ще се подобрят.
Къде са общинските съветници?! Които трябва да бъдат активни, да инициират дискусии, но и да предлагат решения. Къде е постоянната комисия по Образование? Тя има председател, зам. председател и членове.
Вижте състава на общинския съвет! Разгледайте тези 37 души какво образование имат и в коя сфера работят. Образователният ценз не е задължителен, за да бъдеш избран за кмет или общински съветник, но е показателен какво и колко може да се очаква!
Лично аз очаквам от тези хора повече. Засега това не се случва. Очертава се и този общински съвет да бъде безмълвен и безполезен.
А, междувременно в социалните мрежи вървят люти спорове и коментари, всеки защитава своето си училище и гледа ситуацията от свой ъгъл.
Това, което липсва, е големият, обединяващ поглед на проблема.
Защото, това, с което никога не трябва да правим компромис, е образованието на нашите деца!
Мими Караколева, „Изправи се Бг“