Силните стихотворения са написани от някой друг,
за силните стихотворения има кой да се грижи.
Вдигаш чашата с вино и удряш с юмрук ,
и за родината в ада слизаш.

Силните стихотворения завършват със знамена,
с кръв пролята и с бели кости.
В тях България е разкъсана, но е само една
и вратата на родната къща е отдавна залостена.

Силните стихотворения стават песни и в тях
певци пеят за далечна чужбина.
Едно облаче бяло, побеляло от страх,
няма сили да си дойде в родината.

Едно облаче бяло, слабо колкото дъх,
прелетява над всичко наоколо.
Силните стихотворения са на най-високия връх,
а то е само облаче – сълза в окото.

Бялото облаче е слабичко като перце –
перце от мъничко някакво стихотворение.
Силните стихотворения са силни и са добре,
а бялото облаче лети над мене.

Николай Милчев @акцент