Реалният дебат за правосъдна реформа предизвиква истерия в средите, които се чувстват комфортно със статуквото в съдебната власт и за които мрежите на Нотариуса, задушевната атмосфера в „Осемте джуджета“, лепкавото безвремие, обгърнало делото за КТБ, и избирателното правосъдие, са жизнено необходим гарант за облагодетелстване и безнаказаност.

Реформаторският устрем на авторите на конституционните промени по отношение на съдебната система беше попарен, включително с участието на самите реформатори, защото се оказа, че са имали други, по-важни приоритети от лелеяната съдебна реформа, покрай която си проправяха път към властта няколко поколения политици. Видя се, че за тях смяната на националния празник и отнемането на президентски правомощия са били по-важни от пълноценен и експертен парламентарен дебат, за да се стигне до стойностни и устойчиви решения за правосъдна реформа. А заради вътрешните междукоалиционни договорки в „сглобката“ конституционната процедура бе пришпорена и така самата тема и основният закон олекнаха в очите на българските граждани.

Паралелно с това двете скандални афери с Мартин Божанов – Нотариуса и с „Осемте джуджета“ и циничната търговия с правосъдие, която те олицетворяват, потъват в забвение и увеличават вече дългия списък на гейт-ове, които през годините предизвикаха обществено възмущение, анкетни комисии и разследвания, но така и не получиха до ден днешен адекватен институционален отговор. Това е брутална демонстрация на безнаказаност и на предизвикана безпомощност, която руши доверието в съдебната система и в държавността.
И макар въпросите на правосъдието сякаш да са загубили политическо и обществено внимание след отмяната на последните конституционни промени и скандалите в системата, тяхното значение е фундаментално за гражданите и държавата.

Отменените от Конституционния съд промени за съдебната система не освобождават от отговорност политиците и съответните институции да разработят и приложат комплексна реформа за Висшия съдебен съвет и за Инспектората към Висшия съдебен съвет, така че да съответстват на установените европейски принципи, които да гарантират независимост на съдилищата и отчетност на държавното обвинение.

 Обществото ни отдавна е наясно, че мрежите на влияние, ако продължат да съществуват, са способни да опорочат всяка реформа, да изопачат всеки закон и да проникнат през всякакви квоти. Затова отговорните институции, новосформираните парламент и правителство, трябва на базата на немалкото информация за тези случаи да предприемат категорични действия срещу политическото и олигархично влияние върху системата на правосъдието и при предстоящите кадрови назначения в съдебната власт.

Оттук нататък ще съдим за техните действия и ефективност именно по резултатите, които постигат в изпълнението на тази важна за обществото задача.