Онези от нас поживели 36 години в условията на балканската ни демокрация с привкус на Щатско управление и грантовите схеми на Джошуа Шорош, сигурно си спомнят този призив на Димитър Попов (1927-2015) Министър председател на България в 81-то правителство.То управлява от 22 декември 1990 до 8 ноември 1991 г. и предаде властта в ръцете на Филип Димитров (СДС).Той стана известен с фразата „Победихме с малко,но завинаги!“ произнесена на първия митинг след изборите за ХХХVІ ОНС в България.Но това просто не се случи,както и с призива на Димитър Попов приет с пренебрежение.
В годините след 10 ноември 1989 г. избирателите често чуваха от държавните ни мъже подобни въодушевяващи ги констатации.Сакралната фраза,произнесена от Димитър Попов малко преди да подаде оставката на правителството оглавявано от него,на журналистически въпрос как ще се справи със спекулата разразила се по това време в сраната,той отговори следното:„За бога,братя,не купувайте това,което ви харесва,но е много скъпо, защото след 30-40 дни цените ще паднат,а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да си купите най-необходимото!“.
Когато чета ентусиазираните призиви на Движение „Системата ни убива“, Федерацията на потребителите в България и Обединени пенсионерски съюзи,по подобие на Хърватия и България да обяви еднодневен бойкот на големите хипермаркети и вериги за хранителни стоки,натрапчиво се върти в главата ми онази фраза на Димитър Попов произнесена преди години.Дни наред тогава тя беше обсъждана в средствата за масово осведомяване в очакване да се случи нещо,но българският потребител продължи да си купува каквото си иска,а цените на стоките продължиха да се покачват както си искат докато стигнахме до „Виденовата зима“ и хиперинфлацията през есента на 1996/1997 г. Изкушавам се да кажа,че цялата тази офанзива беше просто димна завеса, прах, мъгла.
Датата 13 февруари избрана от трите НПО-та с претенции,че работят в защита на гражданските ни интереси е поредната димна завеса.На следващия ден има два празника в едно. „Трифон Зарезан“ по стар стил и „Св.Валентин“ припознатият след 1989 г. у нас западноевропейски и католически празник на любовта.А за тях от рано се подготвят да празнуват всички българи.Как точно си представяте ден преди празника реализацията на бойкота? Ако въобще магазините останат празни на 13-ти февруари,то на 12-ти и на 14-ти от ранни зори ще се напълнят с купувачи.И оборотите им за ден ще се вдигнат вероятно до небесата. Е,какъв е смисълът от това упражнение за наивници? А кой ще бъде наказан всъщност – хипермаркетите или потребителите? И през 1992 г. вопълът на Димитър Попов не събра последователи,както вероятно и сега ще видим същия резултат.
Дайте си труда да проследите спадането на цените за основните хранителни продукти в Хърватска и ще установите,че то е едва 0,0245 % на похарчени сто парични единици,а там три пъти обявяваха бойкот на веригите хипермаркети.Но не открих данни с колко процента се е вдигнал оборотът им ден преди и ден след обявяването на бойкота.
Приликите с времето тогава и това,което се случва днес в България не свършват до тук. Не само фразата „За Бога,братя, не купувайте...!“ и т.н., ги обединява.В Кабинета Попов,съставен от експерти и наречен с гръмкото име „правителство на националното съгласие“ участваха БСП,СДС,БЗНС – три парламентарни формации с коренно различни и всъщност несъвместими политически характеристики.Тази коалиция взе под натиск решение за либерализация на широк кръг държавно регулирани до тогава цени,което доведе до рязкото им повишаване за да бъдат преодолени стоковите дефецити.
Коалицията,която днес управлява България е също толкова странна,каквато беше и онази преди 34 години.Цените на стоките от малката или голямата потреблителска кошница – това няма никакво значение,отново си растат,а грамажът им намалява. Пак се заговори за спекула,но под доста по-благозвучното наименование корупция и отново някой ни казва „Не купувайте!“.Този път три НПО-та,финансирани от грантови схеми.
След падането на Кабинета Попов цените не спряха да растат,СДС спечели изборите, но за година се срина политически в резултат на което започна да се смалява и да чезне от политическата карта на България.БСП „си посипа главата с пепел“ и загуби около 400 хил. избиратели,а покойният Николай Добрев (1947-1999) върна мандата за съставяне на правителство и БСП устойчиво пое надолу по най-трънливия път на собствения си упадък,за който можем да говорим.
Започна ерата на коалиционните правителства след Решение на ХХХVІІІ ОНС с избирането през 1997 г. на Кабинета Иван Костов и първото,което изкара пълния си мандат.На мода излезе измишльотината „Кой не скача е червен!“ и всеки,който не искаше да бъде обявен за комунист, скачаше по площадите първосигнално също като кучето на Павлов и крещеше до изнемога тази фраза. Правителството на Иван Костов дойде на власт с обещание да извърши пълна и необратима масова приватизация на предприятията,да въведе ред във фискалната политика и да повиши събираемостта на данъците,да възроди българското земеделие и животновъдство,да осигури чрез репресивните си органи ред и спокойствие за всички граждани и пълна прозрачност на всички правителствени сделки,непримиримост към корупцията и реформа в здравеопазването,образованието и съдебната система.И успя само да въведе валутния борд. Казват някои икономисти,чието финансиране става чрез грантови схеми,че той спасил финансовата стабилност на България. А днес те същите ни уверяват,че въпреки него бюджетът не е балансиран и живеем под заплахата за „гръцки сценарий“ и фалит на държавата.
Политическата ситуация по-различна ли е станала? Звучат ли ви познато всички тези обещания? Но най-важното! Кое точно от всички тях правителството Костов или все по-странните следващи коалици изпълниха? И защо да им вярваме сега,че това ще се случи?
Скрита зад идеята за социална справедливост БСП-ОЛ внесе отоново и в 52-то ОНС Законопроект за пределните надценки на 70 от основните хранителни продукти.Министър председателят Желязков публично се противостави с констатацията,че евентуална намеса на държавата може да доведе до дефицит на стоки и спекула.Бойко Борисов побърза да заяви,че ГЕРБ няма да отстъпи от дясната политика,която води. ДПС-НН се въодушевиха и ни съобщиха,че незабавно ще внесат Закон за ограничаване на спекулата.МЕЧ явно се възхитиха на идеята за таван на цените и ни зарадваха с решението си и те да напишат свой проект по темата, но още не са измислили заглавието му. Някои икономисти плахо се намесиха,за да ни припомнят,че такава мярка вече беше пробвана в България миналата година и въвеждана в Унгария, Румъния, Словакия,а сега и в Хърватска,но на 12 септември 2024 г. Съдът на ЕС постанови,че ограниченията на цените за основните хранителни продукти са несъвместими с правилата на Съюза,мярката е крайно лява,популистка и неработеща защото подкопава лоялната конкуренция.Потребителите си припомниха, че през миналата година беше наложен таван на цените за брашното,но не последва спад в цената на хляба,а само на грамажа му.
Разминаването на БСП-ОЛ и ГЕРБ-СДС по тази тема е първият сериозен сигнал за тлеещ конфликт вътре в самата коалиция.Кога ще ескалира и до къде ще доведе стабилността в управлението на държавата е невъзможно да се предвиди.Но няма да закъснее,защото столетницата, в стремежа си да си върне оня изгубен през годините авторитет пред избирателите заради лоши политически решения прави нови.В същото време изглежда подведе с популистките си идеи и ДПС-НН да направи първата си крачка по пътя надолу към политическото небитие.
Добре звучи казаното от Кристиан Вигенин,евродепутат и зам. председател на БСП пред Euronews,че „дължим на лявомислещите хора в България ефективна лява политика“, но не и когато си коалиционен партньор с две дясно ориентирани политически структури,а от неолиберали зависи мнозинството,което трябва да вземе решенията за твоята „лява“ политика.Докато мътилката там не се разнесе при такъв политически миш-маш управляващата коалиция не ще може да произведе нищо друго освен нови недообмислени закони,наредби и решения и в сътрудничество с всякакви НПО-та ще досъсипе държавата.
А до тогава,за Бога,братя,просто не им вярвайте!
Мария Качулева