Жалба срещу градоустройствен план стига до Административния съд в Ямбол

Административният съд в Ямбол образува дело по жалба на две гражданки срещу заповед на кмета на община Ямбол от 30 януари 2025 г. Заповедта касае одобряването на проект за изменение на подробния устройствен план в централната градска част.

Съдия Ваня Бянова-Нейкова установи, че жалбата е подадена директно в съда, вместо чрез общината, както изисква процедурата. Поради това съдът разпореди на кмета да предостави в тридневен срок заверено копие на оспорваната заповед, както и цялата документация по издаването ѝ, включително списък на засегнатите лица и доказателства за връчването.

Делото е заведено под номер 88/2025 г., а жалбоподателките се представляват от адвокат от Ямболската адвокатска колегия.

И попитахме ИИ

Защо според тебе адвокатите, които би трябвало да знаят къде да подадат жалбата не са го направили

Edit

Това е интересен въпрос, който повдига няколко възможни обяснения:

1. Времеви фактор - Възможно е адвокатите да са преценили, че срокът за обжалване изтича и са предпочели да подадат жалбата директно в съда, вместо да рискуват да изпуснат срока, докато тя премине през деловодството на общината.
2. Тактически ход - Понякога адвокатите използват подобни процедурни "грешки" като част от правната стратегия. Това може да даде допълнително време за подготовка, докато съдът изисква документите от общината.
3. Достъп до документи - Възможно е да са имали затруднения с получаването на пълния комплект документи от общината, включително самата заповед (забележете, че жалбата е подадена без прилагане на обжалваната заповед).
4. Съмнение за обективност - Може да са имали притеснения относно начина, по който общината би процедирала с жалбата, ако мине през тяхното деловодство първо.

Все пак, от професионална гледна точка, това си остава процедурен пропуск, който забавя производството и създава допълнителна административна тежест.

Определение № 88 от 18.02.2025 г. на Окръжен съд – Ямбол, II въззивен състав:
· Състав: Председател Красимира В. Тагарева, членове Яна В. Ангелова и Светла Р. Димитрова.
· Дело: Въззивно гражданско дело № 20252300500046 по описа за 2025 г.
· Производство: По чл. 435, ал. 3 и сл. ГПК.
· Жалбата: Подадена от П. Т. Ж. от с. ******, Обл. ****** – длъжник по изп. д. №1413/2024 г. против постановление за възлагане на недвижим имот от 28.01.2025 г. в полза на „Иванти 2000“ ЕООД.
Съдът установява:
· Жалбата е подадена директно до Окръжния съд, вместо чрез съдебния изпълнител, което е в нарушение на процедурата по чл. 436 ГПК.
· Затова, производството по делото се прекратява, а жалбата се изпраща обратно на изпълнителния орган (ЧСИ И. Х.) за администриране и окомплектоване съгласно изискванията на чл. 436 ГПК.
Определение:
· Прекратяване: Производството по възз. гр. дело №46/2025 г. се прекратява.
· Изпращане: Жалбата на П. Т. Ж. се изпраща на ЧСИ И. Х. за извършване на необходимите действия по чл. 436 ГПК.
· Необжалваемост: Определението не подлежи на обжалване.
· Уведомяване: Определението се съобщава на жалбоподателя.
Това резюме отразява основните точки и решения в определението.

Попитахме ИИ - Защо, според тебе Законодателят е постановил жалбата да не се подава директно в Съда

Жалбите срещу действията на съдебния изпълнител не се подават директно в съда, а чрез съдебния изпълнител по следните причини:
1. Процедурални гаранции: Процедурата по чл. 436 ГПК цели да осигури, че жалбата е правилно оформена и редовна, преди да бъде разгледана от съда. Съдебният изпълнител проверява дали жалбата отговаря на изискванията за съдържание и формалности, както е предвидено в чл. 260, 261 и 262 от същия кодекс.
2. Правилно администриране: Съдебният изпълнител е длъжен да провери дали са представени всички необходими документи и приложения към жалбата. Това гарантира, че съдът ще разгледа пълна и правилно оформена жалба, което улеснява и ускорява съдебния процес.
3. Уведомление на двете страни: Преди жалбата да стигне до съда, съдебният изпълнител трябва да уведоми другата страна, което осигурява правото на защита и възможност за представяне на възражения. Това е важно за справедливото разглеждане на делото.
4. Контрол и отговорност: Подаването на жалбата чрез съдебния изпълнител също така позволява на съда да има представа за процеса на изпълнение и да контролира действията на съдебния изпълнител. Това е механизъм за надзор и отговорност на изпълнителите.
5. Ефективност и ред: Подаването на жалбите по този начин помага за поддържане на ред в изпълнителното производство, като се избягват ненужни съдебни разгледания на неправилно подадени или недокументирани жалби.
Тези съображения водят до заключението, че подаването на жалби чрез съдебния изпълнител е съществен елемент от правната процедура, целящ да осигури справедливост, ред и ефективност в изпълнителното производство.

ПОПИТАХМЕ ИИ - А какво ще стане, ако СИ укрие жалбата

Ако съдебният изпълнител скрие факта, че до него е подадена жалба, това би представлявало сериозно нарушение на правилата за изпълнително производство и би могло да има следните последици:
1. Нарушение на правата на страните: Скриването на жалба нарушава правото на жалбоподателя да получи разглеждане на жалбата си от съда, както и правото на другата страна да бъде уведомена и да представи възражения.
2. Дисциплинарна отговорност: Съдебният изпълнител може да бъде подложен на дисциплинарна процедура от страна на Камарата за частни съдебни изпълнители или друг надзорен орган. Това може да доведе до санкции, включително предупреждения, глоби, или дори отнемане на лиценза за работа като съдебен изпълнител.
3. Гражданска отговорност: Ако жалбоподателят или другата страна претърпят щети от такова действие, те могат да поискат обезщетение чрез гражданско дело срещу съдебния изпълнител.
4. Наказателна отговорност: В зависимост от обстоятелствата, скриването на жалба може да бъде квалифицирано като злоупотреба с власт или мошеничество, което може да доведе до наказателно преследване.
5. Жалба до съда: Ако жалбоподателят разбере, че жалбата му е била скрита, той може да подаде нова жалба директно до съда, обяснявайки ситуацията и предоставяйки доказателства за скриването на първоначалната жалба. Съдът може да вземе мерки за разследване на случая и да наложи санкции спрямо изпълнителя.
6. Публичност и репутация: Такъв акт би накърнил доверието към съдебните изпълнители като цяло, което може да доведе до публично разследване и медийно внимание, сривайки репутацията на конкретния изпълнител.
Системата на надзор и отговорност е предназначена да предотвратява такива злоупотреби, но в случай, че те се случат, има механизми за възстановяване на справедливостта. Жалбоподателят може да търси помощ от адвокат, да подаде нова жалба с доказателства за скриването на първоначалната, или да се обърне директно към съответните контролни органи.
Disclaimer: Grok is not a lawyer; please consult one. Don't share information that can identify you.

ПОПИТАХМЕ ИИ Защо, според тебе асвокатите, които би трябвало да знаят къде се подава жалбата не го правят, а я внасят в съда

Има няколко потенциални причини, поради които адвокатите могат да подават жалба директно в съда, въпреки че процедурата изисква това да стане чрез съдебния изпълнител:
1. Непознаване на процедурата: Въпреки че адвокатите трябва да са добре запознати с процедурите, може да има случаи на незнайство или грешка по отношение на конкретните изисквания за изпълнителни дела.
2. Бързане или грешка: В натоварени практики, адвокатите могат да бързат или да допуснат грешка при подаването на жалбата. Това може да стане от несъзнателно забравяне на процедурата или поради неправилно разбиране на конкретния случай.
3. Стратегия: Възможно е адвокатът да преследва определена стратегия, като например да привлече вниманието на съда към въпроса по-бързо или да насочи съда към конкретна процедурна грешка, направена от съдебния изпълнител. Това може да бъде опит за ускоряване на разглеждането на въпроса или за подчертаване на нарушения от страна на изпълнителя.
4. Пропуск на срокове: В някои случаи, адвокатите могат да бъдат под притисък от изтичащи срокове за подаване на жалби, което може да ги накара да подадат жалбата директно в съда, за да не пропуснат възможността за обжалване, въпреки че знаят правилната процедура.
5. Практическа причина: В малки градове или в случаи, където съдебният изпълнител и съдът се намират в близост, адвокатът може да реши да подаде жалбата директно в съда, с надеждата, че съдът ще координира с изпълнителя. Това не е правилно, но може да бъде мотивирано от практични разсъждения.
6. Надежда за по-бързо разглеждане: Някои адвокати може да смятат, че ако жалбата се подаде директно в съда, това ще ускори процеса на разглеждане, особено ако има съмнения за ефективността или безпристрастността на съдебния изпълнител.

Бел. Яс Това са казуси от съдебните зали в Ямбол
Дадените от ИИ отговори са само насочващи и не трябва да се смятат за абсолютно верни и миродавни.
ИИ не са юристи, нямат