Голяма задушница, известна още като Задушница преди Велики пости, е един от най-значимите поменални дни в българската православна традиция. Отбелязва се в съботата преди началото на Великия пост, който предшества Възкресение Христово (Великден). През 2025 г. тази дата се пада на 22

Този ден е посветен на почит към рочиналите близки, като вярващите се събират на гробищата и в църквата, за да се помолят за душите на своите предци.

Произход и значение

Задушницата има дълбоки корени в християнската традиция и е свързана с вярата в задгробния живот и необходимостта от молитва за упокой на душите. В България тя се свързва и с народни обичаи, които смесват православните ритуали с древни предхристиянски практики.

Голяма задушница е особено важна, защото предхожда периода на духовно очистване и покаяние по време на Великия пост. Според вярванията, молитвите на живите могат да помогнат на душите на починалите да намерят покой в ​​отвъдното.

Традиции и ритуали

На този ден българите посещават гробищата, за да почистят гробовете на своите близки, да запалят свещи и да положат цветя. В църквите се отслужват заупокойни литургии и панихиди, а свещениците четат имената на починалите, дадени от тези семейства. На гробовете се раздава "за душата" – храна, която винаги включва варено жито (коливо), хляб, вино, плодове и сладкиши. Тази традиция символизира милостта и споделянето с общността в паметта на мъртвите.
Домакините приготвят обилна трапеза, която често включва постни ястия, тъй като Задушницата предшества Великия пост.

Символика и общност

Голяма задушница е не само ден за скръб, но и за смирение и обединение. Семействата се събират, за да си спомнят за своите предци, да разкажат историите за тях и да предадат паметта им на следващите поколения. Това е време за размисъл върху живота, смъртта и вечността, както и за укрепване на връзката между живите и мъртвите.

В различни региони на България обичаите могат да се различават леко. Например в някои села се пеят високопоменални песни, а в други се правят по-големи раздавания на храна. Въпреки тези различия, духът на Задушницата остава един и същ – почит към миналото и надежда за спасение на душите.

Голяма задушница е празник, който съчетава вяра, традиция и семейна близост. Във винаги забързания живот тя напомня на българите за важността на корените им и за отговорността да пазят паметта на тези, които са си отишли.

На 22 февруари 2025 г. хиляди хора по цялата страна ще се стекат към гробищата и църквите, за да изпълнят този свещен дълг, носейки в сърцата си както тъга, така и утехата на споделената молитва.