Протича безпрецедентна като мащаб и динамика промяна в средата за сигурност и растяща непредсказуемост в международната политика. Мюнхенската конференция по сигурността предизвика истински трус в евроатлантическото пространство, а случващото се в Общото събрание и в Съвета за сигурност на ООН разкрива различните оценки за войната в Украйна и различните подходи на САЩ и на европейските партньори за уреждането на този конфликт.

САЩ настояват за бързо урегулиране на войната в Украйна със средствата на дипломацията, а посещението на европейските лидери в Украйна показва другия подход – продължаване на военните действия и чрез тях стремеж за извеждане на Украйна в позиция на силата за евентуални следващи преговори.

Целият ход на войната до момента показва, че това е утопична надежда, която ще предизвика още много жертви и още повече разрушения и опустошение на Украйна, които накрая Европа ще трябва да плаща.

Именно Европа е най-заинтересувана да участва в мирния процес и да бъде водеща, защото тя ще възстановява Украйна, това е категорично ясно. Така че настояването за търсене на военно решение в Украйна, особено в този момент, е губещо и би било редно Европа да подкрепи усилията на САЩ за намиране на мирно решение.

Като Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили вече обявих, че категорично съм против изпращането на български войски в Украйна, под каквато и да е форма, но виждам, че български политици се правят на герои и с охота са готови да изпратят наши военнослужещи на мироопазваща мисия в Украйна, абсолютно без да са наясно какъв ще е характерът на мирните споразумения, какъв ще е техният обхват и какъв ще бъде рискът.

Тези политици никога не са рискували собствения си живот и няма да го направят. Те оръжие няма да хванат да защитават каквато и да е кауза, дори да отбраняват родината си. Тях ще ги търсим някъде другаде, но с охота искат да трупат политически дивиденти за сметка на живота на други.

Докато до момента се уповавахме на член 5 от Вашингтонския договор, отсега нататък ще трябва да мислим повече за член 3, т.е. всяка държава да гради собствен отбранителен капацитет, както в национален, така и в коалиционен формат.

Стратегията за национална сигурност и Националната отбранителна стратегия вече не са актуални, а Стратегическият преглед на отбраната, който така и не завърши в цялост, вече е извън новите реалности и се налага неговото спешно актуализиране. Модернизацията на Българската армия, която вече закъсня изключително много, в момента буксува, защото с бюджета, който й е отреден тази година, не може да продължи изпълнението на модернизационната програма.

Отделянето на достатъчно средства за сигурността и отбраната на България е наложително и 2,5% от БВП не е предел, който трябва да достигнем, а по всяка вероятност необходимият минимум на средствата за отбрана. Най-важното в отбраната остават хората, техните качества, познания и подготовка, за да работят ефективно със съвременната техника.

Поздравявам военното ръководство за всеобхватния и обективен анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените сили на България.