Президентът Радев: Модернизацията на Българската армия трябва да е постоянен и осъзнат ангажимент на всяка власт, а не да се чака Брюксел да задава посоката
Европа не може повече да си позволява да не отчита реалността за войната в Украйна с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила, заяви държавният глава
Модернизацията на Българската армия и укрепването на отбранителната индустрия трябва да бъдат първостепенен, постоянен и осъзнат ангажимент на всяка власт, а не да чака да ѝ се задава посоката от Брюксел. Това заяви президентът Румен Радев в отговор на журналистически въпроси, свързани с предложението неусвоени пари от Националния план за възстановяване и устойчивост да се пренасочат към отбрана и с плановете на ЕК за превъоръжаването на Европа на стойност 800 млрд. евро.
Държавният глава заяви, че България и Европа са изправени пред две важни изпитания - прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляване на изоставането в сферата на сигурността. Президентът допълни, че на последния Европейски съвет в Брюксел се е казало много за превъоръжаването и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното. Чуха се само приказки за налагане на мир чрез сила, което от позицията на Европа звучи все по-нереалистично, заяви Румен Радев.
Президентът припомни, че винаги е настоявал за по-отговорно отношение на Европа и България към сигурността, но допълни, че не бърза да се присъедини към фанфарите относно европейския план за превъоръжаване. Вихри се ентусиазъм за 800 млрд. евро за инвестиции в отбраната, но трябва да е ясно, че такива пари няма, а ще се теглят заеми и ще има възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове, заяви Румен Радев и уточни, че това означава пренасочване на средства от инфраструктурни и социални проекти към отбранителната индустрия, както и възможност отпаднали проекти по Плана за възстановяване и устойчивост да се пренасочат към инвестиции в отбрана и сигурност. Това уравнение е доста сложно и българското правителство трябва да постигне баланс, каза президентът Радев. Във връзка с това той отбеляза, че от една страна, в бюджета на държавата се вижда стремеж към дефицит до 3%, а от друга страна, са социалната политика, общините и огромната нужда от инвестиция в инфраструктура и социални програми. България едва ли ще се откаже от структурните и кохезионните фондове, затова остава въпросът дали средствата от проектите по ПВУ, които няма да се реализират, да бъдат прехвърлени, но трябва да се извърви дълъг бюрократичен път с все още неясен изход, заяви държавният глава.
Затова президентът Радев очаква българското правителство да подходи много отговорно и критично към българските ангажименти в тази ситуация, защото по-важно от самите средства е отношението на държавата към модернизацията на Българската армия и укрепването на отбранителната индустрия. Президентът заяви, че именно по тези теми назад в годините е инициирал редица заседания на Консултативния съвет за национална сигурност, а в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС е предложил България да води процесите по изграждане на обща европейска отбрана, така че нашата индустрия да се интегрира много по-пълноценно в европейските проекти. Очаквам сегашното редовно правителство най-сетне да се ангажира с консенсуса, който постигнахме тогава, защото резултатите са изключително скромни, а много от хората, които бяха на тези обсъждания, днес са в управлението и в Народното събрание, каза държавният глава.
Президентът посочи още, че българската отбранителна индустрия, която има добри традиции, трябва да ускори напредъка си в производството на високотехнологичните продукти, което изисква сътрудничество с чуждестранни фирми. Има инвестиционен интерес за това, но държавата трябва да поеме своя ангажимент да се предоставят необходимите условия, за да се случи, каза Румен Радев и допълни, че е инициирал и провел срещи, за да се привлекат инвестиции в тази посока. Президентът каза още, че макар и българската отбранителна индустрия да се ориентира все повече към високотехнологични производства и да може да допринесе за засилване не само на нашия, но и на европейския отбранителен капацитет, основните приходи идват от боеприпаси. Затова Румен Радев призова за целта правителството да реши въпроса със създаването на собствен капацитет за производство на барут като най-важна суровина, която все по-трудно се намира на международния пазар. Президентът посочи, че близо година е поставял темата пред отговорните институции във връзка със заявено инвестиционно намерение, което остава без реакция.
В отговор на журналистически въпрос дали мирът в Украйна е по-близо, Румен Радев заяви, че Европа е големият липсващ в започналия диалог за прекратяване на огъня и сядане на масата за преговорите, а е най-потърпевша. „Европа не може повече да си позволява да не отчита реалността и да стои отстрани с празната надежда, че ще наложи мир от позицията на сила“, каза Румен Радев и допълни, че в близките и то не малко години това не може да се случи.
България и Европа са изправени пред две важни изпитания - прекратяване на кръвопролитието в Украйна и преодоляване на изоставането в сферата на сигурността. Трябва обаче да направим огромно разграничение между тях.
На последния Европейски съвет в Брюксел се каза много за превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното. Чуха се само приказки за налагане на мир чрез сила, което от позицията на Европа звучи все по-нереалистично.
официален сайт на Президента
https://www.president.bg/news8239/prezidentat-radev-modernizatsiyata-na-balgarskata-armiya-tryabva-da-e-postoyanen-i-osaznat-angazhiment-na-vsyaka-vlast-a-ne-da-se-chaka-bryuksel-da-zadava-posokata.html