Българите сме по-здравомислещи от хората на Запад

Разговор на Росица Бакалова с психолога и психотерапевт Кремена Станилова – /Първа част/
В студиото на „Завера“ Росица Бакалова посреща психолога и психотерапевт Кремена Станилова, за да обсъдят съвременния човек, неговите предизвикателства и особеностите на българската психика в контекста на глобалния свят. Този разговор, излъчен като първа част от целия видеоматериала, разкрива дълбоки прозрения за това как историческите, културни и социални условия оформят българина и го правят по-устойчив на илюзиите, които често завладяват западния човек.

Въведение: Защо този разговор е важен?
Росица Бакалова открива предаването с топло посрещане: „Здравейте, драги зрители! Отново сме в студиото на „Завера“. Днес съм поканила психолога и психотерапевт Кремена Станилова. Много ми е приятно да ви посрещна в студиото, г-жо Станилова. Отдавна имам мерак да направя интервю с вас, защото считам, че в днешно време е огромно предимство да разполагаш с психолог и да се докоснеш до психотерапевтичната дейност.“ Тя обаче добавя и своята загриженост: „От друга страна, лично аз виждам доста шарлатани във вашата професия.“ С този откровен тон започва един разговор, който не е просто интервю, а по-скоро диалог за съвременния човек и неговото място в света.

Съвременният човек: разпънат между илюзии и реалност
Кремена Станилова започва с анализ на съвременния човек, като подчертава, че той е продукт на историческото развитие. „Съвременният човек е плод на историческото развитие, особено след Средновековието“, казва тя. Тя проследява ключови моменти в историята, които са оформили днешния човек – от чумата през 14 век, която разклаща вярата в божественото, през Просвещението, което издига разума в култ, до Индустриалната революция и съвременните кризи като ковида.
„Когато върлува чумата през 14 век и умират около 40 милиона души в Европа, това разклаща ценностната система. Хората започват да се питат: ако Бог е справедлив, защо толкова много хора умират?“, обяснява Станилова. След Средновековието идва Просвещението, което издига разума над всичко, но откъсва човека от неговата уязвима природа. „Колкото повече сме горе в главата, толкова повече се откъсваме от човешката си природа – ние страдаме, уязвими сме, боледуваме, умираме“, казва тя.
Индустриалната революция засилва тази тенденция, като дава на човека илюзията за безкраен избор и контрол. „Човек решава, че може всичко, защото вече има голям избор“, отбелязва Станилова. Но този избор ражда неврози, защото съвременният човек не е научен да понася последиците от своите решения. „Когато имаш избор, би трябвало да си научен да понасяш и последиците от този избор. А в момента виждаме съвременния човек като човек, който не желае да понася последиците“, добавя тя.
Тази илюзия за всемогъщество се разбива при първото изпитание – задръстване, болест или криза. „Тая всесилност трае до първото задръстване в кръстовището, когато трябва да изчакаме и да се смирим. Тя трае, докато сме в турбуленция в самолета или се разболеем от грип. За ковида да не говорим – там всичките ни страхове се събудиха“, казва Станилова. Тя определя ковид кризата като „световна война“, която разкри уязвимостта на човека и разклати ценностните му системи.
Съвременният човек, според нея, е невротичен, защото е откъснат от смирението и вярата във висши сили. „Съвременният човек е изключително невротичен, защото е откъснат първо от собствената си човешка природа и от смирението, че е уязвим, и от смирението, че има висши сили над него, които управляват света“, обяснява тя. Това нежелание да се признае уязвимостта води до вътрешни конфликти, които често се проектират върху другите – явление, което е особено видимо в социалните мрежи.

Разделението като инструмент за управление
Станилова обръща внимание на ролята на социалните мрежи и медиите в насърчаването на разделението. „Социалните мрежи са проекция на разделението в обществото. Последните 20 години там се разгарят конфликтите, които са вътре в нас. Когато не можем да ги решим вътре, започваме да атакуваме чуждата гледна точка“, казва тя. Това разделение – „нашата група срещу вашата“, „жълтопаветници срещу копейки“ – е инструмент за управление. „Колкото повече сме противопоставени и разделени – ние и те, нашата група срещу вашата – толкова по-лесно сме управлявани“, подчертава тя.
Медиите, според нея, насаждат страхове и противопоставяне, което улеснява манипулацията. „Вижте как самите медии през цялото време насаждат страхове и противопоставяне. Когато сме разделени на групи, ставаме много по-лесно манипулируеми“, обяснява Станилова. Тя дава пример с пропагандата, която използва колективни норми – като чувството за справедливост – за да закачи проблеми като войните в Ирак, Украйна или Сирия. „Когато сме в групи, много лесно могат да бъдат повлияни полета в психиката ни, където са нашите сенчести страни“, добавя тя.
Тази фрагментация на психиката позволява на хората да проектират своята „сянка“ – потиснатите страхове и агресия – върху други групи, държави или етноси. „Много лесно е да проектираме нашата сянка върху етническа група, политическа група, социална група или цели държави“, казва Станилова. Тя дава пример с Холокоста, където хора са извършвали ужасяващи неща през деня, но са се прибирали вкъщи да гледат децата си, сякаш нищо не се е случило.

Българинът: умерен колективист с историческа устойчивост
Разговорът преминава към българина, когото Станилова описва като „особено животно“ – симпатично и устойчиво. „Онова, което се изтъква като негативи на българина, в тези исторически и икономически условия са позитиви“, казва тя. Тя се позовава на теорията на социалния психолог Хофстеде, според която българите са умерено колективистични. „Ние сме умерено колективистични, а този индивидуализъм е малко като камуфлаж“, обяснява тя.
Българинът често пътува на Запад, „набълбуква се“ с индивидуалистични идеи, но когато се върне у дома, този индивидуализъм бързо се изпарява. „В момента, в който огладнеят, целият им индивидуализъм пак се изпарява“, казва Станилова с усмивка. Тази черта е дълбоко вкоренена и е резултат от историческия опит – векове на оцеляване в трудни условия са научили българина да разчита на общността в моменти на криза. „Това е нещото, което смятам, че е закърмено в клетките ни, и няма как този индивидуализъм да ни промени до мозъка на костите“, добавя тя.
Религията също играе важна роля в българската идентичност. „При нас религията или вярата в Бог никога не е била толкова силна, но тя е обединяващо звено всеки път, когато сме застрашени“, казва Станилова. Тя отбелязва, че напоследък все повече хора говорят за православните ценности – нещо, което преди 20 години не беше толкова актуално. „Както по време на турското робство, религията е обединяващо звено, за да имаме принадлежност“, обяснява тя. Това показва, че българинът има дълбока потребност от общност, която го предпазва от пълната атомизация, предлагана от глобалния свят.

Западните ценности: несигурност и противопоставяне
Една от ключовите теми в разговора е анализът на западните ценности. Станилова посочва, че те често се осмислят чрез противопоставяне на източните, което разкрива тяхната несигурност. „Западните ценности в момента се осмислят, като се противопоставят с източните. Когато се съпоставят непрекъснато с Изтока, изтъквайки, че са повече, това означава, че дълбоко в себе си са много несигурни и не знаят кои са“, казва тя.
Тази несигурност се проявява в нуждата от етикети и разделение. „Тръгваме да говорим по същество и изведнъж отиваме в етикети – ти си копейка, ти си жълтопаветник“, обяснява Станилова. Според нея западните ценности не могат да съществуват самостоятелно – те имат нужда да се сравняват с Изтока, за да се утвърдят. „Когато се съпоставят непрекъснато с Изтока, изтъквайки, че са повече, това означава, че от дълбоко в себе си са много несигурни“, добавя тя.
Бакалова задава човешки въпрос: „Как стигнахме дотам, че смъртта на 10 деца в една държава е трагедия, а на 110 в друга е просто новина, която минава?“ Станилова обяснява, че това е резултат от фрагментацията на човешката психика. „Човешката психика се фрагментира, когато става въпрос за собствените ни вярвания. Мога да правя злоуми в обществения си живот, но да се прибера вкъщи и да съм примерен съпруг“, казва тя, давайки пример с хора от времето на Холокоста, които са извършвали ужасяващи неща, но са се грижили за семействата си.

Съвременният човек и трудността да признае грешките си
Станилова подчертава, че съвременният човек трудно признава грешките си. „Съвременният човек много трудно казва: ‘Сбърках, не съм прав, съжалявам’“, казва тя. Това е свързано с илюзията за всемогъщество – ако човек се възприема като „бог“, който управлява света чрез технологии, как може да признае, че е сгрешил? „Аз съм Бог, натискам копчета, задвижвам роботи, играя, прочитам три статии и съм експерт. И в един момент да кажа: ‘Извинете, съжалявам, сбърках’?“, пита тя риторично.
Тази неспособност да се признаят грешки води до сатанизиране на другите. „Ако осъзная, че този, в когото съм вярвал, ме е предал, това означава, че аз съм глупав. По-добре ще детронирам този, когото съм издигал, ще го сатанизирам“, обяснява Станилова. Тя дава пример с отношението към ваксините – хора, които са пострадали след ваксинация, често не искат да признаят връзката, защото това би означавало да признаят, че са сгрешили. Вместо това те сатанизират онези, които говорят за проблемите, като например Люк Монтание, който беше наречен „абсолютен глупак“, въпреки приноса му към науката.

Българинът: по-малко склонен към илюзии
Бакалова пита: „Кой е по-склонен към илюзии – западният човек или ние тук на Балканите?“ Станилова е категорична: „Ние тук на Балканите имаме по-малка склонност към илюзии.“ Тя обяснява, че това се дължи на историческия ни „бекграунд“. „Фонът и историческият фон, от който идваме, ни е направил здравословно недоверчиви и проверяващи, което е много добре“, казва тя. Тази черта е по-силно изразена в малките градове, където хората не са толкова податливи на пропаганда, за разлика от големите градове, където масовата психология улеснява манипулацията.
„Колкото по-голяма е масата, толкова по-лесно влияе пропагандата“, цитира тя Любов, обяснявайки защо в големите градове хората са по-лесно сугестируеми. В малките населени места обаче колективът действа като коректив, което предпазва хората от лесно приемане на всичко, което им се подава.

Образованието и неговото влияние
Станилова засяга и темата за образованието в България. „Първо ни опростачиха. Ние имахме едно изключително добро образование, което задаваше въпроси“, казва тя. Според нея спадът в качеството на образованието е довел до това хората да се чувстват по-комфортно с някой, който е на тяхното ниво. „Когато нивото е много ниско, ние се чувстваме в комфорт с някой, който е на нашето ниво“, обяснява тя. Това обаче прави обществото по-податливо на манипулация, особено в големите градове.

Заключение: силата на българския скептицизъм
Разговорът между Росица Бакалова и Кремена Станилова разкрива, че българите имат уникална устойчивост, която ги прави по-здравомислещи от западния човек. Тяхната умерена колективистичност, исторически обусловен скептицизъм и способност да разчитат на общността в кризи ги предпазват от илюзиите за всемогъщество, които често завладяват западния свят. Въпреки предизвикателствата на глобализацията, която предлага самота и атомизация, българинът намира баланс между традицията и съвременността, което го прави по-стабилен в един разклатен свят.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ.