Лекцията на Андрей Фурсов разглежда ключови рамкови обстоятелства, които оформят борбата на световната върхушка за бъдещето. Той започва с коментар към китайския подход „да живееш във времена на промени“, противопоставяйки го на руската традиция, изразена от Тютчев: „Блажен е този, който е посетил този свят в неговите съдбоносни минути“. Тази идея, според Фурсов, преминава като червена нишка през руската култура – от Надежда Мандельщам, която отбелязва уникални исторически моменти, когато старата система рухва, а новата още не е оформена, до днешния преходен период.
Кога старата система рухва, а новата се ражда?
Фурсов подчертава, че живеем в такъв момент – старата система е счупена, а новата тепърва се оформя. Той цитира американския историк Бейкър, който още на 2 януари 2020 г. пише: „Задачата на човечеството през 2020-те е просто да оцелее“. Този преход разкрива както тайните на миналото, така и очертанията на бъдещето.
Логика на намеренията срещу логика на обстоятелствата
Темата на доклада е „Противоречията на върхушката в борбата за бъдещето“. Фурсов избягва конспиративни теории за Ротшилд или Рокфелер, фокусирайки се върху методологията на Сталин: „Има логика на намеренията и логика на обстоятелствата, и втората е по-силна“. Всяка част от световната върхушка, независимо от плановете си, е ограничена от обективни условия. Например Френската революция (1789–1799) показва неизбежността на промените – консерватизмът се опитва да ги спре, либерализмът ги приема постепенно, а марксизмът ги ускорява революционно.
Технико-икономическата динамика на капитализма
Първото ключово обстоятелство е затихващата технико-икономическа динамика на капитализма. От 1891 до 1972 г. темповете на растеж на производителността на труда са 2,33%, от 1972 до 1990 г. – 1,38%, а прогнозите за 2030 г. са между 0,4% и 1%. Това е връщане към прединдустриални нива, което Фурсов нарича „асимптота“. Всеки, който строи бъдещето, трябва да се съобрази с този спад.
Невеществени фактори в производството
Второто обстоятелство е нарастващата роля на невеществените фактори – социални и духовни – в производството, благодарение на информационната революция. В новата система този, който иска да доминира, трябва да контролира тези фактори, подобно на както индустриалният капитал е отчуждавал земята чрез огражданията.
Ресурси и енергетика
Третото ограничение е свързано с ресурсите. Не става въпрос за изчерпване, а за намаляваща енергийна рентабилност. В средата на 60-те години тя е била 120–150:1, днес при нефта е 15:1, а при сланците – 7:1. Алтернативните източници не решават проблема, а ядрената енергетика (10:1) е достатъчна само за страни като Франция. Земята използва едва 16% от енергийния си потенциал, без перспектива за значителен ръст.
Демография: Юг срещу Север
Четвъртото обстоятелство е демографското разделение. Югът е пренаселен с млада популация (напр. Сектор Газа – 464 момчета на 100 мъже), докато Северът остарява (ФРГ – 50 на 100). Според Хайнзон, когато младите чужди култури надхвърлят 15% от населението, промените стават необратими. Ферганската долина е пример за потенциална „бомба“.
Климатични промени: Разогряване и охлаждане
Последното е климатът. Ядрото на Земята се нагрява, а слънчевият 25-и цикъл напомня на малкия ледников период от 17 век. Тези две тенденции се сблъскват, а световната върхушка реагира, както показва доклад на НИЦ „Ромб“ от времето на Андропов – чрез стратегии за контрол в хаоса.
Заключение: Борба за контрол в новото общество
Новото общество, което се оформя, ще разчита на невеществени фактори, ще се сблъска с деградация на индустрията, образование и качество на живот, както и с натиск от Юга върху Севера. Световната върхушка ще трябва да лиши средния слой от собственост и да установи контрол върху социалните и духовни ресурси, за да запази властта си.
Кой е Андрей Фурсов?
Андрей Фурсов е руски историк, социолог и публицист, известен с анализите си на световните процеси, капитализма и властта. Роден през 1949 г., той е завършил Историческия факултет на Московския държавен университет и е работил в Института за световна история на Руската академия на науките. Автор е на множество книги и лекции, в които разглежда кризите на съвременния свят, ролята на елитите и историческите преходи.