Един проницателен и разтърсващ разговор, който ще разкрие какво се случва зад кулисите на световната политика. Доналд Тръмп обяви търговска война, въвеждайки мита дори срещу страни като Мадагаскар – но защо? Дали това е отчаян опит да спаси американската икономика, или пък хитър ход срещу глобализацията? В тази сложна игра на шах с високи залози Тръмп е изправен пред позиция на съпротива – от Европа и Близкия изток до Русия, Украйна и Китай. Има ли план за следващия ход, или първоначалният му устрем вече се пропуква? Заедно с водещата Наталия Луковникова ще разнищим тези въпроси с един от най-изтъкнатите руски мислители – Сергей Переслегин.
Наталия Луковникова: Сергей Борисович, нека започнем с основното. Какво се случва с Тръмп и неговия екип? Защо точно сега той се намира в толкова сложна ситуация?
Сергей Переслегин: Добър ден, Наталия, и на всички зрители! Ситуацията наистина е интересна. Бих я разгледал по-широко, отколкото просто действията на САЩ. В момента Тръмп е в точка на вземане на решения, и това за него е изключително необичаен момент. Много пъти сме говорили, че Тръмп действа бързо – неговият известен 71-ви закон, подписан още първия ден от президентството му, очевидно е бил подготвен предварително. Той имаше достатъчно време да разработи плановете си. Но сега настъпи моментът на истината.
Подготвям цикъл лекции за Втората световна война и отново си спомням плана Барбароса. Някога написах, че това е бил великолепен план за първия удар, но напълно неподходящ за продължителна война. Германците постигнаха огромен успех през първите 10-20 дни, но не знаеха какво да правят, когато стигнаха до естествените рубежи на съпротива – Западна Двина и Днепър. Не беше подготвено решение, и в крайна сметка всичко завърши зле за тях. Сега Тръмп е в същата ситуация. Изминаха 20-40 дни от началото на активните му действия, моментът на изненадата е изчерпан, първите резултати са постигнати, но той стигна до позиция на съпротива.
Наталия Луковникова: Какво имате предвид под „позиция на съпротива“?
Сергей Переслегин: Тръмп има много врагове: Демократическата партия, испаноезичната Америка, Европа, сложна ситуация на Близкия изток и замразен конфликт в Украйна. Мирът в Украйна е възможен, но няма никакво движение в тази посока. И Зеленски, и Путин чакат какво ще направи Тръмп. Това е позицията на съпротива. Транснационалните корпорации не признават грешките си, но това принуждава Тръмп да губи време и сили за вече решени задачи. Сега сме в състояние на изчакване: новините са много, но по същество ги няма. Всички чакат какво ще направи президентът на САЩ.
Наталия Луковникова: А как търговската война се вписва в тази картина? Защо на Тръмп му трябват тези мита?
Сергей Переслегин: Търговската война е инерционно развитие на събитията, и между другото, терминът „търговска война“ тук не е съвсем подходящ. Истинската търговска война е, когато чрез санкции разрушавате икономиката на противника. А това, което прави Тръмп, е класически протекционизъм. Целта му не е да навреди на конкурентите, а да защити и развие собствената си икономика. Ако изпреварвате конкурентите си с технологичен цикъл, свободната търговия е изгодна за вас. Така правеше Англия, когато беше „работилницата на света“, и САЩ, когато бяха водеща икономика. Но преминаването към протекционизъм е признание на две неща: първо, Америка вече не е лидер на световната икономика, и свободната търговия не е изгодна за нея; второ, Тръмп иска да върне на САЩ лидерството, като засили вътрешното производство. А за това са нужни високи протекционистки бариери.
Наталия Луковникова: Но това не е ли признание за слабост на американската икономика?
Сергей Переслегин: Точно така. Протекционизмът е признание, че вашето производство отстъпва на конкурентите по икономичност. Интересно е, че Русия в това отношение има късмет: санкциите, които всъщност са крайно проявление на протекционизъм, подобриха нейната икономика. Това го признават дори западните икономисти. А Европа, изглежда, вече не е способна да води разумна политика.
Но има и трети аспект, който ми се струва най-интересен. Протекционизмът на Тръмп е борба с глобализацията. Глобализацията предполага принудително свободна търговия: можете да търгувате с всичко, но трябва да произвеждате само това, което ви се удава най-добре, а останалото да купувате. Тръмп, въвеждайки мита, разрушава тази модел. Той създава двуполюсен икономически свят, в който САЩ се отграждат от останалите, което прави глобализацията невъзможна – независимо дали е западна, или БРИКС-глобализация. Това е силен ход, но той явно е бил подготвен предварително.
Наталия Луковникова: А какво ще кажете за другите предизвикателства? Например Близкия изток, Русия, Украйна, Китай?
Сергей Переслегин: Тук нещата са по-сложни. Да започнем с Близкия изток. Има слухове за война с Иран: американски бомбардировачи и корабли се прехвърлят в Индийския океан. Но аз питам: защо? Всяка война трябва да има цел. Да предположим, че Америка побеждава идеално, унищожава ядрената програма на Иран и неговата икономика. Това ще засили Израел и Нетаняху, което за САЩ не е изгодно. За Русия това е амбивалентно: победен Иран ще има по-голяма нужда от съюз с Русия. Но какво ще спечели самата Америка? Ядрената програма на Иран не я тревожи – това е проблем на Израел, а не на САЩ. Ако такъв план съществува, това означава, че Тръмп започва да прави политически грешки. Засега смятам тези слухове за провокация, която оказва натиск върху Израел, Европа и Русия.
С Русия ситуацията също е сложна. Тръмп, изглежда, не очакваше, че Русия ще се смята за субект, а не за обект. Той е свикнал, че субект са само САЩ. Сега трябва или да се договаря с Путин, или да усили натиска. Но да увеличи натиска над това, което направи Байдън, той не може – това би означавало да признае правотата на Байдън, което Тръмп няма да направи. Затова и тук има затишие. Страните „изпитват сдържан оптимизъм“, тоест чакат.
С Украйна ситуацията е още по-лоша. Да отстрани Зеленски е добра идея, но времето е изпуснато. Сега това ще бъде твърде демонстративно. По-добре е да се изчакат изборите през лятото: ако Зеленски загуби, Тръмп ще каже „слава богу“, ако спечели – ще го обяви за диктатор, по-лош от Лукашенко, и ще откаже подкрепа. Тръмп разбира, че колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-лоши ще са окончателните условия за Украйна и Европа, и това го устройва.
И накрая, Китай. С Китай САЩ вече имат подобие на двуполюсен свят. И двете страни изпуснаха темпото: Америка не успява да реши вътрешните си проблеми, а в Китай също нарастват сложностите. Може би ще вземат пауза за няколко години. Русия в тази игра може да стане временен партньор, който устройва и тримата играчи.
Наталия Луковникова: И последен въпрос: има ли у Тръмп план за следващата стъпка?
Сергей Переслегин: Това е основният въпрос. Засега нови решения няма, и това изненадва. Има четири ключови точки: Китай, Близкият изток, Русия и Украйна. По Китай нещо е казано чрез митата, но за останалите – тишина. Ако до средата на април няма нови стъпки, значи план няма, и го пишат набързо. Ще следим – следващите дни ще покажат.
Наталия Луковникова: Благодаря, Сергей Борисович, за този задълбочен анализ! Приятели, ако ви хареса това интервю, харесайте, абонирайте се за канала и посетете нашия сайт, за да научите повече за глобалните предизвикателства и бъдещето на световната икономика. До нови срещи!
Кой е Сергей Переслегин?
Сергей Переслегин е известен руски публицист, литературен критик, теоретик на фантастиката и футуролог. Роден на 16 декември 1960 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), той завършва физическия факултет на Ленинградския държавен университет със специалност „физика на ядрата и елементарните частици“. Переслегин е автор на множество книги, сред които „Самоучител по игра на световната шахматна дъска“ (2005), „Втората световна война между реалностите“ (2006) и „Нови карти на бъдещето, или Анти-Ранд“ (2009). С дълбоките си анализи на исторически и футуристични теми той се е утвърдил като един от най-влиятелните гласове в областта на алтернативната история и прогнозирането на бъдещето.
Сергей Переслегин е известен руски публицист, литературен критик, теоретик на фантастиката и футуролог. Роден на 16 декември 1960 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), той завършва физическия факултет на Ленинградския държавен университет със специалност „физика на ядрата и елементарните частици“. Переслегин е автор на множество книги, сред които „Самоучител по игра на световната шахматна дъска“ (2005), „Втората световна война между реалностите“ (2006) и „Нови карти на бъдещето, или Анти-Ранд“ (2009). С дълбоките си анализи на исторически и футуристични теми той се е утвърдил като един от най-влиятелните гласове в областта на алтернативната история и прогнозирането на бъдещето.
