Служебните правителства, назначени от мен, започнаха разкритията на корупционния модел на предишното управление на г-н Борисов и преразгледаха някои от съществуващите договори поради абсолютното им противоречие и със закона, и с обществените интереси.

Прехвърлянето на собствените грехове върху другите е запазена марка на г-н Борисов и на част от хората около него.
Когато тези хора обвиняват други в корупция, трябва да си дават сметка, че самите те дължат отговори на редица въпроси и тъй като компетентните институции още не могат да ги дадат, следва да им ги напомня и обществото. Показателни са случаите с автомагистрала "Хемус" и чувалите с пари. Язовири и свлачища, които глътнаха по половин милиард, взетите проби от тангенти и пътища, които доказват явен грабеж при строителството и огромни дефицити в качеството.

Списъкът е дълъг и следват пълни с пачки и кюлчета злато шкафчета.

 Не по-малко лицемерие е да критикуваш договора с „Боташ“, когато само преди година си казал, че той е „печатница за пари“ за българите, а днес пращаш емисари във Вашингтон, които да търсят американско благоволение, като им предлагаш именно капацитета на „Боташ“, за да се внася американски втечнен газ за Европа, докато в същото време скришом внасяш руски газ, а се обявяваш за евроатлантик.

Явно в България промените се случват само под обществен натиск, затова призовавам обществото да бъде нетърпимо към всички случаи на безхаберие, на безстопанственост и на явна корупция. Когато нямаме реакция от компетентните органи, които трябва да вземат отношение по тези случаи, единственото оставащо средство е обществената нетърпимост.