В сърцето на Ямбол, в залите на Окръжен съд, се разигра необичайна съдебна драма, която противопоставя бургаското дружество „Апогей-91“ ООД на Народното събрание и Окръжен съд – Бургас. Става дума за иск за над 412 000 лева, с който фирмата търси обезщетение за имуществени вреди, причинени, според нея, от противоречаща на европейското право българска норма. Този случай не е просто правен спор – той е огледало на напрежението между търговските интереси, законодателството и европейските стандарти. Но какво точно се случва и защо този процес е важен за бизнеса, юристите и дори за обикновения читател? Нека разплетем историята.

Искри в лозята: Как започва всичко

Историята започва през 2018 г., когато „Апогей-91“ ООД, доставчик на препарати за растителна защита, сключва договор с „Южно вино“ АД за продажба на торове и препарати на стойност 412 833,29 лева. За да обезпечи плащането, през 2019 г. двете страни подписват договор за особен залог върху бъдещата реколта грозде от лозе с площ над 688 декара в землището на село в Югоизточна България. Залогът е официално вписан в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), което дава на „Апогей-91“ правото да се удовлетвори от реколтата, ако „Южно вино“ не плати дълга си.

Но нещата не вървят по план. „Южно вино“ не изпълнява задълженията си, и през август 2020 г. „Апогей-91“ инициира изпълнение върху заложеното имущество – гроздето. Уведомява длъжника и вписва действието си в ЦРОЗ на 24.08.2020, както изисква законът. Според Закона за особените залози (ЗОЗ), след това залогодателят („Южно вино“) губи правото да се разпорежда с реколтата. И тук идва първият обрат: въпреки забраната, „Южно вино“ продава гроздето на трето лице – „Черноморско злато“ АД, без съгласието на „Апогей-91“. Вероятно това става преди вписването на изпълнението, тъй като точната дата не е установена в делото.

Законът, който променя всичко

„Апогей-91“ не се отказва. Фирмата вписва залога и срещу „Черноморско злато“ на 22.03.2021 и иска от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) да започне изпълнително дело срещу новото дружество. Но ЧСИ отказва, позовавайки се на чл. 7 от ЗОЗ. Тази разпоредба гласи, че залогът се погасява, ако заложеното имущество бъде продадено от залогодателя в рамките на „обикновената му дейност по занятие“. В случая продажбата на грозде е част от дейността на „Южно вино“, което се занимава с лозарство. Окръжен съд – Бургас потвърждава отказа на ЧСИ с решение от 10.06.2021, като добавя, че „Апогей-91“ не е уведомило „Черноморско злато“ за започнатото изпълнение.

Тук фирмата удря на камък. Според нея чл. 7 от ЗОЗ противоречи на европейското право, по-специално на чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧ), който защитава правото на собственост. „Апогей-91“ твърди, че залогът, като икономически ценен актив, е „притежание“ по смисъла на Конвенцията, а погасяването му я лишава от законните й права. Освен това фирмата обвинява Народното събрание, че е приело норма, която нарушава европейските стандарти, и Окръжен съд – Бургас, че я е приложил неправилно, без да даде приоритет на европейското право.

Защо Ямбол?

Случаят стига до Ямболския окръжен съд, защото делото е изпратено там по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Фирмата иска обезщетение от 412 833,29 лева – сумата на обезпеченото вземане, плюс лихви. Според „Апогей-91“, действията на Народното събрание и съда в Бургас са довели до „достатъчно съществено нарушение“ на европейското право, което я е лишило от възможността да се удовлетвори от заложеното грозде. Особено болезнено е, че „Южно вино“ е обявено в несъстоятелност през януари 2021, което усложнява шансовете на „Апогей-91“ да си върне парите.

Съдът: Баланс между бизнес и обществен интерес

Ямболският съд обаче не се съгласява с фирмата. В решението си от 15 април 2025 г. съдията Красимира Тагарева подробно анализира случая и отхвърля иска като неоснователен. Според съда чл. 7 от ЗОЗ не нарушава европейското право. Тази норма е приета в обществен интерес – да осигури сигурност в търговския оборот. Ако купувач като „Черноморско злато“ трябва да проверява всеки път дали закупеното грозде е заложено, това би затруднило търговията и би създало несигурност. Съдът отбелязва, че продажбата на грозде е част от „обикновената дейност“ на „Южно вино“, което прави погасяването на залога законосъобразно.

Освен това съдът подчертава, че „Апогей-91“ не е напълно беззащитна. Законът предвижда, че заложният кредитор може да се удовлетвори от сумата, получена от продажбата на заложеното имущество, а привилегията му се запазва. В случая вземането на фирмата е признато в производството по несъстоятелност на „Южно вино“ с първостепенна привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, което опровергава твърдението, че е станала необезпечен кредитор.

Що се отнася до европейското право, съдът намира, че чл. 1 от Протокол №1 позволява на държавите да ограничават правото на собственост, ако това е в обществен интерес и е пропорционално. Чл. 7 от ЗОЗ постига справедлив баланс между интересите на заложния кредитор, купувача и залогодателя. Съдът отбелязва, че фирмата е била наясно с рисковете, когато е сключила договора за залог, и е можела да предвиди последиците от разпореждане с реколтата.

Защо този случай е важен?

Този спор е повече от битка за 412 000 лева. Той засяга ключови въпроси, които вълнуват бизнеса и юристите:

• Сигурност в търговията: Чл. 7 от ЗОЗ защитава купувачите, които придобиват стоки от търговци в рамките на обичайната им дейност. Това е важно за стабилността на пазара, особено в сектори като земеделието, където стоките са нетрайни.
• Права на кредиторите: Случаят показва, че заложните кредитори трябва внимателно да оценяват рисковете, когато обезпечават вземания с бъдещи реколти. Законът предоставя защита, но тя не е абсолютна.
• Европейско право срещу национално законодателство: Решението на Ямболския съд подчертава, че националните норми могат да ограничават правото на собственост, ако са в съответствие с обществения интерес и европейските принципи. Това е ценен урок за юристите, които работят по дела, свързани с европейското право.
• Практически уроци за бизнеса: Фирмите трябва да бъдат проактивни – да следят действията на длъжниците си и да използват всички законови средства, като уведомления и вписвания, за да защитят интересите си.

Какво следва?

Решението на Ямболския съд не е окончателно – то може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок. Ако „Апогей-91“ продължи борбата, случаят може да стигне до по-високи инстанции или дори до Европейския съд по правата на човека. Дотогава този спор остава ярък пример за това как един договор за грозде може да разпали сложен правен дебат, който засяга не само бизнеса, но и начина, по който законодателството оформя търговските отношения.

Източник: Решение №59 от 15.04.2025 г., Окръжен съд – Ямбол.