Мария Качулева
В няколко сайта се появиха възторжените изказвания на Борислав Гуцанов - Министър на труда и социалната политика в правителството на Росен Желязков и на Деница Сачева ексминистър на същото ведомство в третото правителството на Бойко Борисов, по повод идеята за разработка на „пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система“. Аз лично,щом чуя „пътна карта“ за решаването на определен проблем всеки път си мисля,че авторите дотолкова са се объркали,че и със спътникова навигация пак няма да могат да намерят път.Освен ако не е за никъде!
Г-жа Сачева заявява,че „не можем да огъваме повече пенсионния модел“, а г-н Гуцанов ни обяснявя през средствата за масово осведомяване,че „придобивки,които са дадени веднъж,включително в пенсионната сфера,не бива да бъдат отнемани“.И двамата са се вкопчили в някаква си пътна карта,с която в следващите шест месеца ще усъвършенстват пенсионната система,но очевидно тя е поредният път без изход за българите.Част от мерките в тази пътна карта са свързани с:
- Промяна на пенсионната възраст
- Нов размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост
- Управлението на „Сребърния фонд“
- Принципа принос-права при определяне на всяка индивидуална пенсия
- Изваждането от бюджета на Държавното обществено осигуряване на разходи с характер на социално плащане и по-точно т.нар. „ковид добавка“ от 60 лв.
- Промяна в т.нар. „швейцарско правило“ (разбирай побългаряването му!!!)
Вносителите на пътната карта в Народното събрание посочват в мотивите си още,че е налице консенсус относно необходимостта от осигуряване на финансова стабилност на пенсионната система и повишаване адекватността (не размера!!!) на пенсиите за осигуряване достойно ниво за живот на пенсионерите.
Принципно погледнато вносителите на това предложение в Народното събрание имат основание.Въвеждането на Реформата в пенсионната система още през 90-те години на миналия век тръгна някак си на криво,но за това вина няма средностатистическият българин,а некадърниците,които започнаха тази реформа и другите след тях,които я управляват още по-некадърно. От 35 години всяка политическа формация се упражнява на гърба на здравеопазването,образованието и пенсионната система.Да припомня,че преди два месеца дори и Макс Рюте по време на посещението си в Ново село посъветва българското правителство да намали размера на пенсиите, за да събере пари за така необходимото на НАТО превъоръжаване.И очевидно Правителството на Росен Желязков си е взело бележка за това и изпълнява поставената му задача.
Зад предложението за промяната на пенсионната възраст се крие намерението за увеличаване на възрастта,продължителността на осигурителния стаж,а от там и на осигурителния доход. Някой на шега в социалните мрежи пожела „повече памперси за работещите след поредната реформа“ и аз си припомних анекдотите около личността на Цола Драгойчева когато тя заспиваше на стола си постоянно,но упорито не желаеше да се пенсионира дори и в доста напреднала възраст.А и Бойко Борисов,макар да е много по-млад в сравнение с нея, напоследък подава странни сигнали в публичното пространство с непремерения си изказ.Може би подмятанията тук и там,че е време да се пенсионира са основателни, породени от грижата на съпартийците му да не става за смях и подигравки. И дано да не се инати като Цола Драгойчева.Защото виждаме какво се случва с Ахмед Доган – философа и „златното момче“ на българския преход.И той не е пощаден от възрастови промени в мозъка.
Новият размер на осигурителните вноски и тяхната събираемост преведено на разбираем език означава увеличение. И вероятно в комбинация с плоския Данък доход ще се доближи или дори ще прескочи психологическата граница да се заделят за осигурителни вноски и данъци от 40 % върху заплатите на икономически активното население.По данни на Евростат в България 100 работещи лица издържат 80 пенсионера.Ако тенденцията се задълбочи заради криворазбрани реформаторски действия на неграмотници, работодателите ще бъдат максимално затруднени и ще започнат да пестят от осигуровки.С други думи сивият сектор ще се разширява.И когато след години тези работещи днес българи стигнат определена възраст те ще трябва да направят избора дали да стоят гладни или да ровят в кофите за буклук още по-усърдно отколкото днес,защото могат да се окажат и без пенсия.Или да приключат с живота си,защото социалните помощи едва ли ще стигат до всички. За какъв достоен живот да говорим при тази явна глупост.Бих казала,че Правителството се държи като некадърен търговец,който се надява да спечели като вдига цените,а не оборота на стоките,които продава.
В тази пътна карта никой не споменава ще се сложи ли край на практиката заплатите на народните представители и на държавните чиновници на всяко тримесечие автоматично да бъдат актуализирани и за всички тях държавата да заделя от бюджета си,за да им заплаща осигурителните вноски.Никой не споменава дали България ще се съобрази с наложения в повечето държави от ЕС Данък общ доход върху лихвите на пенсиите.Ние сме от безропотните изпълнителни за разлика от гражданите на Европа с достойнство.
Що се отнася до „сребърния фонд“ засега той и без това си е управляван. Какво ще ни донесе промяната в управлението му загатната в пътната карта мисля че и Бог не знае. За принципа принос-права при определение на пенсиите и за който отново се повдига въпроса, лично аз се съмнявам,че ще се достигне до справедлив за всички алгоритъм. Тридесет години това не беше направено.За шест месеца е изключено да стане. И така ще бъде докато измрат всички пенсионирали се до края на 2000-та година.Те и без това всеки ден остават все по-малко.Изваждането от бюджета на Държавното обществено осигуряване заплащане на всички разходи от типа на добавката „ковид“ ще означава,че те няма да бъдат гарантирани. Държавата ще ги изплаща като социални помощи когато може,на когото реши и доколкото иска. Още един начин пенсиите да бъдат намалени,но по-високите осигурителни вноски на работещите задържани в Бюджета на държавата, който,както знаете,е управляван от съответното правителство както то си иска.
Вносителите на пътната карта имат намерение да променят и т.нар. „швейцарско правило“ за актуализиране на пенсиите и то да се извършва само върху 50-те % от достигнатата средногодишна инфлация.Звучи прекрасно,но е подвеждащо. За да спази Маастрийските критерии за влизане в Еврозоната,България трябва да поддържа средногодишен инфлационен ръст 3 %. Да направим заедно една много проста сметка.
Минималната пенсия,която ще се определи на 1 юли т.г. от МФ ще бъде вероятно 636 лв. след увеличение с 9,6 %.На 01.01.2026 г.,ако ни приемат в Еврозоната, тя ще се равнява на 324-325 евро.Малко повече от половината на това което получават нашите съседи от север и от юг.1,5 % - т.е. половината от допустимия 3-процентен инфлационен ръст - ще се равнява на 1,62 евро.Или 3 лв. и 18 ст.,за да бъда разбрана по-добре, срещу тазгодишните 56 лв.,които пенсионерите с минимална пенсия може би ще получават от 1 юли.А и с това увеличение все пак ще си останат под границата на посочената за тази година линия на бедност. Но това е друга тема.
Отдавна лъсна пред света,че у нас пенсионната система се крепи все повече на трансфер от хазната на държавата,т.е. от данъците ни,които вече е наложително да бъдат увеличени,а дупката в бюджета на НОИ става все по-застрашителна по размери.Пенсиите ни остават ниски,защото у нас заместването е около 50 % за разлика от ЕС,където е 75% от осигурителния доход.Проблемите,които поражда реформата вече са нарастнали на 17, всеки от тях все по-сериозен и все по-трудно разрешим,защото започват със структурна бъркотия и отстъпление на българското законодателство от основните принципи на осигурителните системи в света.
И днес изобщо не ни се вярва,че до 2007 г. България беше в челната петица на социологическите проучвания след Португали,Испания и Италия като най-добро място за живеене на пенсионерите.Но за няколко години се свлече в края на първата стотица.
Вносителите уверяват,че след изготвянето на пътната карта предложенията ще бъдат обсъдени в парламентарните комисии по труда и социална политика,председателят на която е един от вносителите – Деница Сачева – и в тази по бюджет и финансии с председател Делян Добрев.Нямам никакво съмнение какво ще решат и двете комисии. Следностатистическият българин,беефициент на резултати от всички гениални законопроекти, които му обещават,благоденствие,повишаване на доходите и достойна старини ще има право единствено да се подчини на нашите законотворци и държавници и да им ръкопляска възторжено. Не случайно го подчертавам.До тези тъжни размисли достигнах,когато прочетох какво пишат участниците във форума под поста на г-жа Сачева. „Браво!“,„Най-после вземате правилното решение!“,„Успех!“,„Намерихте сили да свършите полезна работа!“ и т.н.,и т.н.,все в този стил. С тъга си помислих,че за 35 години демокрация и свобода на словото,българинът или безвъзвратно е оглупял,или се страхува да мисли,или изобщо вече за нищо не му пука.Живее живот на заем и се радва на всеки ден само защото се е събудил сутрин. Достойните старини изобщо не го вълнуват!Може би защото не се надява да ги достигне и до тогава му е все едно какво ще се случи.А някога,в началото на нашата,българска демокрация имаше и хора,които знаеха какво ни очаква.
Ще преразкажа част от един мой частен разговор с Иван Нейков,служебен Министър в правителството на Стефан Софиянски и Министър на труда и социалната политика в правителството на Иван Костов,един от най-уважаваните експерти на МОТ. Случи се през една есенна вечер на 1991 г. Проблемът с реформите в здравеопазването,образованието и пенсионната система с нейните стълбове беше най-актуалната тема и всички журналисти, политолози,социолози,народни представители и други лица се упражняваха върху тях. Някои наивно вярваха,че държавата ще се погрижи по най-добрия начин да разгради стария социалистически модел според който всички сме равни,равнопоставени и всичко – от градската баня до милицията е народно,т.е. на народа. Признавам,че и аз бях една от тези наивници с илюзиите. На тази основа започнах спор с Иван Нейков и сега си мисля,че другите около нас тогава слушаха със съжаление какво му говоря.Но на него му трябваха точно пет минути, за да ми обясни мотивирано защо тези реформи никога няма да проработят и да направи теориите ми на пух и прах.Завърши с думите,че той може и да не е жив,за да види какво точно ще се случи,но е сигурен,че в следващите 20-25 години ще се изправим пред катастрофална криза и в трите сфери в резултат на сбърканата философия за понятието реформа,което българските политици ни налагат.Не му повярвах напълно тогава. Но сега вече го няма и не мога да му се извиня.
Мария Качулева