В Ямболския окръжен съд на 12 май 2025 г. беше произнесено неприсъствено решение по гражданско дело, с което бившият военнослужещ С. А. Б. е осъден да заплати на Министерството на отбраната сумата от 51 050,49 лв. Тази сума представлява разходите за неговото обучение във Военновъздушното училище „Г. Бенковски“ и Националния военен университет „Васил Левски“, пропорционално на неизпълнения срок от договора му за военна служба. Освен това С. А. Б. дължи мораторна лихва в размер на 12 182,67 лв. за периода от 22 януари 2023 г. до 12 ноември 2024 г., както и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.

Контекст на делото

Случаят започва с договор за военна служба, сключен през 2016 г. между С. А. Б. и Националния военен университет „Васил Левски“. Договорът предвижда 10-годишен ангажимент за служба след завършване на обучението, което С. А. Б. успешно приключва през 2021 г. по специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“ със специализация „Летателни апарати и авиационни двигатели“. През ноември 2022 г. обаче той подава рапорт за прекратяване на договора, което е уважено, и е отчислен от военното формирование в Безмер на 22 декември 2022 г.

Според Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), военнослужещите, които прекратят службата си преди изтичането на договорения срок, са длъжни да възстановят разходите за тяхното обучение. В случая разходите за обучението на С. А. Б. са изчислени на 60 779,12 лв., като след пропорционално разпределение за неизпълнения срок и приспадане на дължими обезщетения сумата достига 51 050,49 лв.

Решението на съда

Съдът, председателстван от Светла Р. Д., постановява решението си в отсъствието на С. А. Б., тъй като той не подава отговор на исковата молба и не се явява на съдебното заседание. Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване, което подчертава важността на активната защита в съдебните процеси. Министерството на отбраната, представлявано от юрисконсулт Маргарита Георгиева, успешно защитава своята претенция, подкрепена от справки и нормативни актове, включително Наредба № Н-11/2020 г.

Коментар

Този случай повдига важни въпроси за ангажиментите, които военнослужещите поемат при започване на обучението си, и финансовите последици от предсрочното прекратяване на договорите им. Обучението във военните училища е скъп процес, финансиран от държавата, и ЗОВСРБ ясно регламентира задължението за възстановяване на разходите при неизпълнение на договорните условия. Решението на съда е логично и следва стриктно закона, но отсъствието на С. А. Б. от процеса оставя впечатлението за липса на желание или възможност за защита на неговата позиция.

За местната общност в Ямбол този случай е напомняне за значението на военните формирования в региона, като този в Безмер, и за високата цена на подготовката на квалифицирани кадри. В същото време той подчертава необходимостта от ясно информиране на младите хора, които избират военната кариера, за дългосрочните им задължения. Решението може да послужи като прецедент за бъдещи подобни дела, като насърчи по-голяма отговорност при сключването на договори за военна служба.

Заключение

Съдебното решение е ясен сигнал, че държавата защитава своите финансови интереси, когато става въпрос за инвестиции в обучение на военнослужещи. За гражданите на Ямбол и региона то е повод за размисъл върху важността на ангажираността и отговорността в професионалните решения, особено в сферата на отбраната.