В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните обществени теми.

Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите. Моята цел е ясна – всеки български гражданин да може да се произнесе за нашата готовност да въведем единната европейска валута през 2026-а.

Моето предложение вече дава резултат - най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото следващата година. Най-сетне чухме от устата на господата Пеевски и Борисов думите цени и нужда от контрол. Твърде късно и под натиск.

Искам да обърна внимание на хода на процесите, които се развиха в една наскоро приела еврото страна - цените на основни стоки и особено услуги нараснаха значително и бързо няколко месеца преди въвеждането на еврото, с приемането на конвергентния доклад. Впоследствие със самото въвеждане на еврото се наложи да се въведат и ценови тавани на редица стоки, но това е временна мярка.


И тук въпросът е - може ли това да се случи и у нас? Искрено се надявам да не стане. Но пренебрегването на проблема, липсата на финансови буфери, на адекватни органи и навременни мерки, от една страна, и фактът, че 30 % или всеки трети българин е в риск от бедност, а под прага на бедност са 1 300 000 български граждани според НСИ, генерира определени рискове и ние не трябва да си затваряме очите за тях.

Характерът на тези рискове е такъв, че именно хората с и без това нисък стандарт могат да го понижат още повече за кратко време, докато на икономиката, дори при ускорен растеж в Еврозоната, за което се надяваме, ще й трябват години, докато им върне стандарта.

Очаквах едновременно с изпращането на искане за извънреден доклад да видя и пакет от мерки. Не ги видях и месец по-късно при приемането на бюджета. На 5 май излязоха и данните от Министерството на финансите, че постъпленията за първото тримесечие в бюджета изостават с 20 процента на фона на рекордни разходи, заеми и регионални дисбаланси.

Затова и предложих всенародно допитване за готовността ни като държава и като общество да приемем еврото през 2026 г., защото и ползите, и рисковете, лягат върху хората.

И именно управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа. Ако не я получат, ще имат една година да ги убедят, но не със заклинания, а с реални действия.

За разлика от множеството народни представители, които загърбиха конституционния си дълг да представляват не само своите избиратели, а всички български граждани, аз ще продължа да представлявам всички български граждани, включително бедните, безгласните и несъгласните.

Защото солидарността е по-важна от валутата. Загубим ли солидарността, обществената тъкан бързо се разпада.

Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона. Той минава през урните. Затова ще продължа своите усилия българите да бъдат питани на референдум. Ще сезирам и Конституционния съд за безпрецедентното нарушение на законността от Народното събрание в лицето на неговия председател