Бързото съдебно производство действа, пострадалите са защитени, но защитено ли е обществото като цялост. Законът има нужда от преработка Ами, когато става дума за болен, зависим човек, ами ако няма къде и с какво да живее?
На 13 май 2025 г. Районният съд в Ямбол издаде решение по дело за домашно насилие, което разтърси жителите на село в областта. И. Г. И. и С. В. И., възрастна двойка, потърсиха защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) срещу сина си Г. И. Г., чието агресивно поведение, свързано с наркотична зависимост, е превърнало живота им в кошмар. Съдът наложи мерки за защита, но не се зае с тревожните въпроси за съдбата на Г. И. Г., безопасността на възрастните му баби и дядо, при които е настанен, и потенциалната заплаха, която той представлява за селската общност. Този случай разкрива дълбоки пропуски в закона, който защитава жертвите, но игнорира нуждите на болните извършители и уязвимите около тях.
Съдебните документи описват ужасяващи събития. На 1 април 2025 г. Г. И. Г. нахлул в дома на родителите си, изпочупил мебели и покъщнина, разбил вратата на спалнята им и отправил обиди и заплахи. Разтревожени за живота си, И. Г. И. и С. В. И. сигнализирали на тел. 112. Полиция и линейка пристигнали незабавно, а Г. И. Г. бил отведен в психиатричното отделение на МБАЛ – Ямбол. Освободен на 9 април, той се настанил в съседната къща при баба си и дядо си – вероятно на по-малко от 100 метра от дома на родителите си, което прави последващите събития още по-тревожни. На 16 април Г. И. Г. отново се появил в двора им, крещейки и заплашвайки, макар ищцата да не го пуснала в къщата.
В молбата си до съда И. Г. И. и С. В. И. изразяват дълбок страх за здравето и живота си, подчертавайки, че агресията на сина им е свързана с дългогодишна зависимост от наркотици. Те споделят, че се притесняват не само за себе си, но и за възрастните си родители – бабата и дядото на Г. И. Г., които живеят с него. Епикризи от психиатричното отделение, приложени към делото, разкриват, че през 2023–2025 г. Г. И. Г. е хоспитализиран многократно заради диссоциално личностово разстройство и психични проблеми, причинени от употреба на психоактивни вещества. Тези документи рисуват картината на човек, който се нуждае от спешна помощ, но не я получава.
Свидетелка от селото, познаваща семейството от години, потвърди пред съда, че Г. И. Г. системно заплашва родителите си и разрушава имущество, включително в селската общност. Тя научила за инцидентите през април от майката и сестрата на Г. И. Г. и отбелязала, че полиция и линейка неведнъж са посещавали дома им заради подобни сигнали. Според нея Г. И. Г. живее при баба си и дядо си, но те не са споделяли за проблеми с него. Това обаче не успокоява, тъй като възрастните хора са уязвими, а агресивното му поведение може да се насочи към тях или други в селото.
Районният съд установи, че Г. И. Г. е извършил психическо и физическо насилие с висок риск. На основание ЗЗДН той бе задължен да се въздържа от насилие спрямо родителите си и да не ги приближава на по-малко от 100 метра, включително до дома, работното им място и местата за социални контакти. Мерките са за срок от 12 месеца, с приспадане на срока на предходна заповед за незабавна защита. Нарушението ще доведе до задържане и уведомяване на прокуратурата. Г. И. Г. е осъден да плати държавна такса от 25 лв.
Въпреки тези мерки, решението оставя семейството и общността в несигурност. Г. И. Г. живее в съседната къща, което в селска среда обикновено означава разстояние от 10–50 метра – далеч под изискваните 100 метра. Това прави заповедта практически неизпълнима без неговото преместване, но съдът не предвижда такава мярка. Още по-тревожно е, че никой не се интересува къде ще живее този болен човек или как ще бъде подкрепен, за да не стане заплаха за други. Бабата и дядото му, при които е настанен, са в уязвима позиция, а липсата на закон за защита на възрастните, за разлика от Закона за закрила на детето, ги оставя беззащитни. Освен това поведението на Г. И. Г., включително разрушаване на имущество в селото, показва, че той може да е опасен за цялата общност, ако не получи лечение.
И. Г. И. и С. В. И. заслужават да живеят без страх, но настоящото решение не им гарантира пълна сигурност. Бабата и дядото на Г. И. Г. остават в сянката на потенциална опасност, а самият Г. И. Г., без подкрепа и лечение, е изложен на риск от влошаване на състоянието си, което може да доведе до по-тежки престъпления. Селската общност, която вече е свидетел на неговата агресия, също е в напрежение. Този случай е болезнено напомняне, че ЗЗДН защитава жертвите, но не предлага решения за болните извършители, които без помощ могат да станат заплаха за всички. Докога ще чакаме, преди Г. И. Г. или някой като него да стигне до трагедия или затвор?
Коментар: Законът е сляп за болните извършители и уязвимите възрастни
Решението на Ямболския районен съд прилага ЗЗДН, но разкрива фатални пропуски в закона, който защитава жертвите, но игнорира съдбата на болни извършители като Г. И. Г., риска за уязвимите възрастни и заплахата за обществото. Съдът не е виновен – той следва закона. Проблемът е, че ЗЗДН не предвижда мерки като задължителна психиатрична експертиза, лечение или настаняване за извършители с психични и наркотични проблеми, оставяйки Г. И. Г. без подкрепа и всички около него в опасност.
-
Загриженост за пострадалите: И. Г. И. и С. В. И. живеят в страх, както заявяват в молбата си. Близостта на Г. И. Г. в съседната къща (вероятно под 100 метра) прави заповедта неефективна, а липсата на ресурси в селото влошава усещането им за уязвимост.
-
Риск за бабата и дядото: Възрастните, при които живее Г. И. Г., са потенциални жертви. За разлика от децата, защитени от Закона за закрила на детето, възрастните нямат законова защита, а свидетелските показания не изключват риск за тях.
-
Съдбата на Г. И. Г.: Без задължителна експертиза и лечение, състоянието на Г. И. Г. може да се влоши, увеличавайки риска от саморазрушение или престъпления, които да го отведат в затвора. Законът не се интересува от неговото бъдеще, а това е загуба за всички.
-
Заплаха за обществото: Агресията на Г. И. Г. в селото показва, че той е потенциална опасност за общността. Без намеса рискът от ескалация нараства.
Предложения за промяна в закона:
-
Задължителна психиатрична експертиза: ЗЗДН да изисква оценка на психичното състояние на извършители с документирани проблеми, като Г. И. Г., за да се определи нуждата от лечение.
-
Задължително лечение и настаняване: Законът да предвижда принудителна рехабилитация в специализирани центрове за случаи на насилие, свързано с наркотици, с държавно финансиране.
-
Закон за защита на възрастните: Да се приеме закон, подобен на Закона за закрила на детето, за защита на уязвимите възрастни чрез проверки и мерки за безопасност.
-
Преместване при неизпълними заповеди: ЗЗДН да позволява временно настаняване на извършителя извън зоната на забрана (напр. 100 метра), когато жилищните условия го правят невъзможно.
-
Превенция за общността: Общини да организират програми за ранна интервенция в селата, за да се предотвратят инциденти с лица като Г. И. Г.
Законът трябва да защитава жертвите, но и да предотвратява насилието чрез подкрепа за болните извършители. Без тези промени Г. И. Г. и хора като него ще останат ticking bombs за семействата и обществото.