Определените за 2024 г. ставки за екосхемите за запазване и възстановяване на почвения потенциал и за намаляване използването на пестициди не може да покрие направените разходи от земеделските производители, които са кандидатствали по тях, коментира народният представител Красимир Йорданов по време на задаване на актуални въпроси към земеделския министър в Комисията по земеделието, храните и горите в Народното събрание.
По екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал е определена ставка от 39,09 лв. на хектар, при индикативна ставка 130,71 лв. на хектар.
Въпросът му към земеделския министър беше дали размера на ставките ще насърчи земеделските производители да следват екологичните норми и дали това няма да застраши постигането на целите за екологична устойчивост на сектора.
Ямболският депутат припомни, че над 70 % от земеделските производители са подали своите заявления за подпомагане през 2025 г. преди издаване на заповедта на земеделския министър за определяне на ставките за тази екосхема и това е причина да кандидатстват по нея и през 2025 г.
Огромният интерес от страна на земеделските производители и огромният ръст на заявените площи е причина за по-ниските ставки, му отговори зам.-министър Янислав Янчев, твърдейки, че заявките са над 200 % над планираното. Той каза още, че бюджетът за тези екосхеми е лимитиран и не може да се допълва с държавни средства, защото подобна интервенция ще се приеме за държавна помощ.
Министър Георги Тахов се опита да обясни ниските ставки с конкретни числа – за екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал за кампания 2024 г. подпомагането е определено въз основа на близо 7000 подадени заявления от земеделски стопани, докато за предходната година заявленията са били 3800 при един и същ бюджет от 77 млн. лв.
Красимир Йорданов попита министъра и дали 1-1,5 % от всички директни плащания, предназначени за Взаимоспомагателния фонд, ще бъдат достатъчни да покрият всички рискове за земеделските производители.
Министърът обясни, че в Стратегическия план е заложена интервенция „Управление на риска“, която е по две направления – едното покрива с финансова помощ до 70 % от премиите за застраховане, а другото е създаване на Взаимоспомагателен фонд.
Той цитира данни, че над 1600 земеделски производители са се възползвали от тази помощ за над 400 000 хектара площ. Според него 1,5 % ще осигури ресурс около 50 млн. лв., който няма да е достатъчен да покрие всички държавни помощи, които се изплащат сега, но ще е първа добра стъпка за споделената отговорност, която целят от земеделското министерство.
Според Георги Тахов Взаимоспомагателният фонд трябва да заработи от следващата година.
Във връзка с изслушването относно зачестилите случаи на градушки, ямболският депутат попита земеделския министър за ефективността на изстреляните ракети, нещо което упорито се обсъжда сред пострадалите от бедствието.
Земеделският министър разсея съмненията като уведоми, че е възложил цялостна проверка на Агенцията за борба с градушките. Той е изискал пълен анализ на ракетите през Министерство на отбраната и през Министерство на икономиката, което е принципал на военните заводи, като данни и характеристики и коефициент на полезно действие, който е показал, че ракетите са годни и отговарят на изискванията.
Министър Тахов каза още, че за да покрият колкото се може по-голяма територия изграждат на територията на страната 25 нови ракетни площадки, а в района на Плевен нови 28 ракетни площадки. Заради засиления самолетен трафик се налага в райони като Ямболския да се ползва друг алтернативен метод – внедряване на наземни генератори със сребърен йодид.