Ветото на президента върху държавните имоти

Темата с държавните имоти стана основна тема. Защо? Ами, защото Румен Радев наложи вето върху закона, който искаше да мине „между капките“, цялото това присвояване на 4400 държавни имоти. Призовах преди време опозиционните партии да поставят темата. Те се ослушват. Ваканция е сега. На море са. Занимават се с фекалните води. Занимават се с исторически паметници, с какво ли не още, но не и с важните теми. И ето, Радев удари десятката и веднага настана вой. Ама вой, какъв вой. Това лято бях в Странджа и там трябва да ви кажа, нощно време вият чакали. По-отвратителен, пронизителен и гаден звук не може да си представите. Ей такъв вой на чакали сега започна, когато Радев удари в десятката и сложи темата за имотите. Наложи вето. Естествено, че трябваше да наложи вето.

Реакциите срещу президента И какво стана отсреща веднага? Дилян пусна своя солташак Калин, един брадясал, така мургавичък, милиционер. Даже го направиха министър. За съжаление България какво ли не виждаме. Някакъв случайник, който сега написал пост във Facebook, а БНТ, разбираш ли, толкова му е важно какво е написал Калин, не знам кой си, в пост, че го изваждат и го пускат. И в този пост той обвинява президента Радев, че говорел популистки неща, лъжел и така нататък. Защо? Защото иска държавните имоти, 4400 на брой, ако може да не бъдат продавани на „свои хора“. Че това не го ли иска всеки българин? Иска го, разбира се. Само че Калинчо скочи, нададе вой.

Другият, който ми направи впечатление, е моят стар, стар познат Евгений Михайлов, Женята. Той навремето ми отмъкна секретарката. Айде, жив и здрав да е. Даже се ожени за нея, развеждайки се с тогавашната си жена. Но това са лични подробности, няма значение. Важното е, че Евгений Михайлов в момента надава вой, във Facebook написал как трябва да се сложи бойкот на Радев, да не се допуска до никоя медия, просто да се забрани този човек да излиза в медиите. Представяте ли си? Така го е възмутил Женята Михайлов, който пишеше, милия, с правописни грешки, когато бях главен редактор на „Демокрация“. Идваше там, досаждаше, досаден, досаден, досаден като муха, докато не му мине някоя декларацийка, в която имаше поне две, ама много яки правописни грешки. Не със запетайки и двоеточия, не, такива от типа на „збогом“ със „з“ и „детска“ със „з“. От този тип правописни грешки. Но иначе сега се изказва и иска бойкот на Радев.

Препоръки към Радев и критика към опозицията Което е много добре, защото аз ако съм на мястото на Радев например сега, бих казал така: по Конституция, по закон, той има право президентът да се обръща към народа, когато пожелае по Българската национална телевизия. Аз на негово място бих го правил, ако не всяка вечер, то през вечер, посочвайки не само беззаконията на управляващите от изпълнителната власт, ами какво трябва да се направи, защото хората очакват това от него, от Радев. Те очакват той да каже какво трябва да се направи. Освен, че очакват той да направи новата политическа формация, освен, че очакват политическите лидери, които са се скатали сега, няма ги.

Костадин го гледам, изнася исторически лекции, стои до някакъв паметник, обяснява нещо за паметника. Абе, Костадине, драги мои, ти не си вече директор на Исторически музей в Добрич. Ти си държавник. Трябва да извършваш държавнически действия, които да променят нещата в страната ни.

Ивелин, той пък се занимавал с фекалните води, които изтичали в Черно море. Прави антиреклама на българския туризъм. Представяте ли си в Гърция или в Турция политик там да посочи, че някъде изтичат фекални води в курорт, което без съмнение сигурно става някъде там? Ми те ще го линчуват на място. Този нашият Ивелин обяснява фекалните води, вместо да се занимава с държавните имоти, вместо да се занимава с това как точно да се свали правителството, което било много лошо и мафиотско. Не, той сочи фекалните води в Черно море, с което отблъсква туристи и нанася щети на България.

За Радостин Василев не знам какво да кажа. Той пък изчезна някъде. Сигурно е на курорт човекът. Август е ваканция. Да, но август не е почивен месец за политиците. Август е месец, в който се подготвя септемврийската сесия. Само след броени дни започва сесията. 3 септември. Нали щяхте да вкарвате вотове? Кои вотове? За какво? Как? Как точно ще съборите кабинета? Това искам да чуя от вас. А как може да стане наистина? След секунда.

Коментар „Свобода“ с Волен Сидеров е възможен само и единствено благодарение на вашата подкрепа.

„Непревземаемата крепост“ Одрин като метафора
Чета коментарите по това, което аз говоря. Обикновено хората одобряват казаното, но казват: „Ама то няма как да стане“. Това най-често го виждам, защото Радев еди какъв си, той няма да го направи това, което ти сочиш. Защото Костадин е такъв, защото Ивелин, Радостин и прочие и прочие, ПП-тата са такива и такива. Те няма да направят това, което ти сочиш, ми казват хората.

Логически може би има някаква правота в тия думи, но също така има и отказ от действие. Представяте ли си? 1913 година, представете си, месец март, българската Втора армия обсадила Одрин и ще го атакува. По всички медии, тогавашни вестници, е написано, че това е непревземаема крепост, направена от германците по най-високите стандарти на фортификацията. Тя не може да се превземе от никой. Представяте ли си, ако тогава българите бяха казали: „Абе, това е сбъркана работа, къде ще отиваме? Абе, това правителство не може да го свалим. Няма алтернатива. Тази крепост не е превземаема, няма как да я атакуваме“. И се бяха отказали. Можеше да стане така, ако мислеха по този начин.

„Ама той сега генерал Никола Иванов, дето командва армия, той сега... А дали е, дали пък не е някакъв неподходящ? Ами генерал Вазов, ами другият генерал, ами третият, петият командир. Я да им погледнем профила. Абе тоя не знаеш ли? Май, май ми се струва съмнителен“. Не, не, не, не, не са си казали такова нещо.

Или пък нещо друго. Примерно командир на полк да каже: „Абе сега той генерал Иванов ще иска да ми вземе електората“. Тука правя сравнение с партиите, които се водят опозиционни и които помежду си говорят: „Абе Радев сега, ако направи армия, аз така я наричам – армия от недоволни, той ще ни вземе електората“. Представяте ли си командирът на 29-и Ямболски пехотен полк например? Неслучайно го споменавам, защото той е направил най-големия пробив. Освен, че дядо ми е бил редник в този полк тогава. Редник от точно този полк забива знамето на Селим джамия, защото влиза първи този полк, прави пробива. Михо Георгиев се казва редник. Представяте ли си, ако там командирът беше казал: „Абе аз няма да си дам сега войниците на генерал Иванов, откъде накъде ще ми вземе електората?“

Призив за обединение и промяна
Не можем дори да си представим такова мислене. Сега обаче го има. Щял Радев да вземе електората на Костадин, на Ивелин, на Радостин. Не, не, не, скъпи, драги мои, вие ще си дадете хората, вие ще си подредите редиците, ще кажете „ние всички сме в тази армия“, защото става дума за битка за България, не става дума за състезания по кетъринг, не става дума за някакви глупости и детски градини, каквито разигравате в парламента. Става дума за нещо много сериозно. Трябва да се превземе непревземаемата крепост Одрин. Направиха ли го нашите деди през '13-та година? 1913-та? Направиха го. Значи и ние можем. Аз съм сигурен, че можем.

Ако спрем с това пораженческо мислене, ако спрем със синдрома: „Ох, то не може да стане. Ама той, виждаш ли го тоя какъв е? Ама те Шиши и Боко са се окопали“. Както са се окопали, така можем да ги разкопаем. Бъдете сигурни. Само че трябва да се разделим с тая мисъл: „Това е моята партийка. Аз няма да си дам електората на Радев“. Не, ще го дадеш и ще ги построиш по височина, защото той трябва да командва. Така е посочила съдбата, така е казал народът, така е доверието на хората. Край. Точка по въпроса. Няма да обсъждаш профила, формата на носа и всички останали особености. Не, имаме война, имаме битка, трябва да превземем непревземаемата крепост. Ако така си поставяме нещата пред нас, няма начин да не успеем.

Нека всеки един политик, лидер на партия и всякакъв друг активист, и граждански активист, и интелектуалец да си постави така нещата като мислене, тогава ще видите, че невъзможното става възможно.

Необходимите промени: Конституция, избори и икономика
Все по-напрегнато става. Времето се сгъстява. Нямате ли това усещане? Все едно върви по-бързо, отколкото е нормално. Аз имам такова усещане. Мисля, че много хора го виждат това като каданс във филм, забързан. Затова няма никакво време. Няма никакво време за пилеене, за губене, за празни приказки. Трябва да се действа.

В момента настоящото правителство вече е толкова объркано, толкова неуверено, че даже не може да води и битката си срещу Радев като хората. От страна на Радев пък, той трябва да вземе решение. Той също е длъжен да не се бави, да не протака, да не чака края на мандата, защото може да му спретнат предсрочни избори преди това. И аз съм убеден, че вече мислят по тоя въпрос. „Я да направим сега едни избори, докато държим машинката за избори и тогава ще си наредим едно ново мнозинство в парламента, а Радев нека да си чака неговия час, па той може и да не дойде“. Сигурен съм, че вече в главите им на Борисов и Пеевски се върти точно това. Затова не трябва да се губи време и трябва да се действа стегнато, последователно и най-вече идейно.

Какво значи това? Това означава, че формацията, която трябва да поведе Румен Радев, това ще го повтарям и ще го потретвам десетки пъти, ще го кажа, защото това е политическата реалност. Няма друга. Тази формация трябва да стъпи на здрава идейна основа. Тя трябва да подреди какво да се направи.

• Намаляване на броя на депутатите от 240 на 160. Иска се конституционна поправка.

• Мажоритарна система. Половината от тези 160 се избират мажоритарно. Половината партийно с национални листи, не по избирателни райони, което и в момента противоречи на Конституцията.

• Премахване на бариерата от 4%. Защо трябва да има такава бариера? Ами нека да стане пъстър парламент. Той народът е пъстър и обществото ни е пъстро. Какво лошо има в това?

• Икономически - индустриализация. Премахване на зависимостите от Европейския съюз, ако трябва – напускане. Тръмп го разпадна вече, нали разбрахте това.

• Военен неутралитет. Трябва ли да сме в НАТО? Американски бази тук трябва ли да има? Не, разбира се. Да си платят и ги закриваме.

• Възстановяване на българското производство и селско стопанство. Всичко това, което ни отрязаха, удариха, убиха през 2007 година с влизането в ЕС, трябва да го възстановим.

Тази идейна основа, ако се сложи и тези промени в избирателната картина се заложат, аз съм убеден, че една такава формация не само ще повтори вълната на царя, ами ще я надмине и тогава вече ще стане тая промяна, която всички ние искаме. Премахване на този мафиотски модел.