Историческо поучително четиво, защото няма нищо ново под слънцето

Понеделник, 01 Септември 2025 23:54

Референдумът от 1922 г. и Държавният съд в България: Исторически контекст и последици

Въведение

Проведеният през 1922 г. референдум в България поставя основите за един от най-спорните политико-съдебни процеси в историята на страната – Държавният съд (или Съдът над виновниците за националните катастрофи) срещу отговорните за участието на България в Първата световна война и предходните Балкански войни. Този период е белязан от дълбоко обществено недоволство, икономическа криза, политически разправи и опити за налагане на правна отговорност. Важно е да се отбележи, че терминът "Народен съд" обикновено се отнася за процесите от 1944–1945 г. под комунистическо влияние, докато събитията от 1923 г. са известни предимно като "Държавен съд" или "Обвинителен акт срещу виновниците за националните катастрофи". Текстът, който предоставяте, е до голяма степен верен по същество, но съдържа неточности в терминологията, процентите на подкрепа и някои детайли, които ще коригирам и разширя на базата на исторически източници.

Исторически контекст

След поражението на България в Първата световна война и подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г., страната се сблъсква с тежки последици: загуба на територии (като Западна Тракия, части от Македония и Добруджа), ограничаване на армията до 20 000 души, репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка и масова демобилизация.

Икономическата криза е съпътствана от инфлация, безработица и социално напрежение, особено сред селяните, които съставляват мнозинството от населението. Правителството на Александър Стамболийски от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), което идва на власт през 1920 г. след изборите, използва това недоволство, за да консолидира властта си. Стамболийски насочва обществения гняв към предишните "буржоазни" правителства, обвинявайки ги в "национални катастрофи" – пораженията в Междусъюзническата война (1913 г.) и Първата световна война (1915–1918 г.). Той въвежда реформи като максимум на земевладението (150 хектара), задължително образование и борба с корупцията, но също така репресии срещу опозицията чрез "Оранжевата гвардия" – въоръжени селски отряди. Допълнително, БЗНС се сблъсква с опозиция от десни партии, които формират "Конституционен блок" през юли 1922 г., за да се противопоставят на "земеделската диктатура".

Референдумът от 1922 г.

Референдумът, иницииран от правителството на Стамболийски, се провежда на 19 ноември 1922 г. Той е първият национален референдум в историята на България и е предшестван от опити за подобни гласувания от 1878 г. насам.

Въпросът е: "Подкрепяте ли съденето на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (1911–1913), Васил Радославов (1913–1918) и Александър Малинов (1918), както и на други отговорни лица за националните катастрофи?". Това включва и бившия цар Фердинанд I, който абдикира през 1918 г. и е в изгнание, както и висши военни и депутати, подкрепили влизането във войната на страната на Централните сили.

Кампанията е интензивна, с агитация от БЗНС и подкрепа от Българската комунистическа партия (БКП), която вижда в това възможност за революционни промени. Според официалните резултати, участието е около 86% от избирателите (от 1 046 000 имащи право на глас, гласуват около 900 000), а подкрепата е 74,33% "за" (около 600 455 гласа), 25,67% "против" и малък процент недействителни бюлетини. Референдумът е критикуван като недемократичен и противоконституционен от опозицията, тъй като е проведен под натиск и с ограничения върху свободата на словото.

Държавният съд (1923 г.)

На базата на референдума и Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи (приет през 1921 г. и допълнен), през януари–март 1923 г. се провеждат съдебни процеси в София. Това е третият подобен "държавен съд" в българската история. Обвинени са:

Бивши министър-председатели: Иван Евстратиев Гешов (доживотен затвор), Васил Радославов (задочно осъден на смърт, тъй като е в изгнание в Германия), Александър Малинов (осъден, но амнистиран по-късно), Теодор Теодоров, Стоян Данев и други.
Висши военни дейци: Генералите Никола Жеков (10 години затвор), Стефан Тошев (доживотен), Кирил Българиянов (смъртна присъда, заменена с доживотен), Иван Луков (смъртна, заменена), както и Константин Никифоров, Рачо Петров и други.
Бивши народни представители и дипломати: Около 30 депутати, подкрепили военните кредити и съюза с Германия, включително Петър Габе (смъртна присъда, заменена с доживотен) и други от Либералната, Народнолибералната и Демократическата партии.

Процесите са публични, с участието на "народни обвинители" от БЗНС, и са обвинявани в предателство, корупция и довеждане до национални поражения.

Присъди и конфискации

Съдът издава:

Смъртни присъди за няколко лица (като Радославов задочно, Тошев, Луков, Българиянов и Габе), но повечето са заменени с доживотен затвор поради липса на смъртно наказание в България по това време.
Затворни присъди от 5 до 15 години за други, плюс лишаване от политически права.
Конфискация на имущество: Пълна конфискация на недвижими имоти, финансови активи, акции и лични вещи в полза на държавата, съгласно Закона за отговорността. Това засяга десетки семейства и е мотивирано като компенсация за военните загуби. Например, имуществото на Гешов и Радославов е конфискувано изцяло.

Последващи събития и амнистия

Само няколко месеца след процесите, на 9 юни 1923 г., Военният съюз и Демократическият сговор (воден от Александър Цанков) извършват преврат, сваляйки правителството на БЗНС. Стамболийски е заловен, измъчван и убит на 14 юни 1923 г. близо до село Голак. Новото правителство (1923–1931 г.) амнистира повечето осъдени през юли 1923 г., връща конфискуваните имоти и реабилитира част от тях. Например, Радославов се връща от изгнание през 1929 г., а Гешов е освободен. Това обръща процесите и поставя под въпрос тяхната легитимност, водейки до по-нататъшни репресии срещу БЗНС и комунистите, включително потушаването на Септемврийското въстание през 1923 г.

Заключение

Референдумът от 1922 г. и Държавният съд от 1923 г. представляват опит за политическо и правно разплащане с миналото, вдъхновен от популизма на БЗНС и общественото недоволство след войните. Те отразяват дълбоките разделения в българското общество – между селяни и буржоазия, леви и десни сили – и са предвестник на по-нататъшни авторитарни режими в страната (като този от 1934–1944 г.). В историографията те се възприемат противоречиво: като акт на справедливост от някои (особено от леви историци), или като политическа разправа и нарушение на правовата държава от други. Процесите също така вдъхновяват по-късните "народни съдилища" през 1944–1945 г., които са много по-кървави и масови.

Допълнителни източници

Академични трудове на проф. Илчо Димитров ("България след Първата световна война") и проф. Людмил Спасов.
Архивни документи от Държавен вестник (1921–1923 г.) и Централния държавен архив.
Изследвания от Института за исторически изследвания при БАН, както и съвременни анализи в сайтове като BulgarianHistory.org и Wikipedia (с препратки към първични източници).