Любомир Котев: Конкуренция по нашенски Featured
Сряда, 05 Юни 2013 03:24Наслушахме се напоследък на приказки около ДКЕВР, пък и се порадвахме на кръженето из коридорите на тази уважавана институция на поредната Калинка, която няма диплома, но пък има фирма. Нагледахме се, ако трябва да съм точен, на безобразията, натворени в ДКЕВР с Калинки и без Калинки, безобразия, които объркват понятията ни за пазарна икономика. Точно така, въздигнали сме уж пазара в култ, повтаряме папагалски, с повод и без повод, че няма алтернатива на пазарната икономика, а междувременно сме измислили, както се оказва, такава алтернатива. Не знам, всъщност, дали е алтернатива подобно безобразие, но инак е сигурно, че противостои на конкуренцията по абсурден начин. По абсурден начин, подчертавам, защото не друг, а държавата, която уж покровителства свободния пазар, сключва договори, които противостоят на конкуренцията, които я обезсмислят, правят я невъзможна. Освен това, тези договори са престъпни поне в още едно отношение, щом товарят и без това обеднелия потребител с цени, формирани Бог знае как. Известно е, всъщност, как са формирани, но ако наречем това волунтаризъм, ще звучи почти като оправдание, защото става дума за геноцид, ако трябва да сме точни. Думата ни обаче е за конкуренцията, а не може да става дума за каквато и да е конкуренция, разбира се, щом се осигуряват незаконни преференции някому. Абсурдно е, но нашата, уж капиталистическа и уж демократична държава, не зачита ни икономическите, ни социалните закони, като сключва абсурдни договори. Сключени са, оказва се, договори с т. нар. американски централи в ТЕЦ „Марица изток”, които ни задължават да консумираме почти десет пъти по-скъпа електроенергия от тази, която произвежда АЕЦ „Козлодуй”. Този договор, откъдето и да го погледнеш, е и правен, и икономически, и социален абсурд, чисто безобразие, което би трябвало да е невъзможно в една уж цивилизована страна. Оказва се обаче, че идиотите, позволили си подобно безобразие, са ни преметнали поне още един път, като са сключили подобни договори с производителите на т. нар. зелена енергия, която пък е почти двайсет пъти по-скъпа от тази на атомната електроцентрала. Идиоти, казвам, без да се церемоня, защото те имат наглостта, освен това, да ни накарат, да ни принудят да плащаме скъпата и прескъпа електроенергия, с която са ни натоварили. Идиоти са, какво друго, но какво прави ДКЕВР, защо позволява подобно безчинство, какъв регулатор е, щом позволява да изнасяме евтината си енергия в по-богати страни, докато товарим с най-високи цени най-бедното население. И къде са тук, моля ви, широко прокламираните принципи на пазарното стопанство? А къде е тук, моля ви, широко прокламираната конкуренция, която ще ни осигури въжделения възход? И не са ли прави, след като са налице тези безобразия, нашенските зевзеци, които все по-убедено заявяват, че Европейският съюз започва да им прилича на Съветския съюз? Прави са те, за жалост, но ако сме паметливи и откровени, ще знаем, че непазарното и неконкурентно стопанство, поощрявано от Съветския съюз, понякога бе удобно за нас, печелехме от него. Докато сега не можем и да мечтаем, разбира се, за прословутия реекспорт на бензина да речем, който тарикатът Тодор Живков, получаваше за жълти стотинки, а продаваше за твърда валута на Запад. Така или иначе, ако недъгавата, социалистическа конкуренция тогава, роди недъгавата нашенска конкуренция, т.е. безброя от квазимодели, имитиращи конкуренция, всичко бе и закономерно, и оправдано. Докато сега е и неоправдано, и непонятно, че недъгавата псевдоконкуренция, оцеляла, защото е поддържана, опазвана от родните спекуланти, е достигнала до нови, неподозирани и невъзможни висоти. Случващото се в енергетиката, докато ДКЕВР спи, съвсем нелогично, престъпно, абсурдно, е тъкмо неподозирани и невъзможни висоти в практики, които е малко да наречем корупционни. Те, каза се вече, елиминират както конкуренцията, така и социалната политика, а и пазарното стопанство изобщо, но са протежирани, Бог знае защо, Бог знае как, от държава, която има претенцията да е капиталистическа, демократична и цивилизована. Когато е дума за конкуренцията обаче, близко е до ума, тези и безброй други безобразия, са възможни, преди всичко, заради безумното законодателство. Безумното, подчертавам, защото ако всяко законодателство, дори в недотам цивилизованите страни, има за цел да противостои на безобразията, то нашето, нерядко, поощрява или прикрива безобразията. А друг, но не по-малко съществен въпрос е, че дори приличните, добре скроени закони, са обезсилени от безброй подзаконови, нормативни актове. Като прибавим към тази тъжна реалност и престъпното, но инак премислено, планирано бездействие на регулаторните органи, тутакси става ясно защо е дотолкова тъжна, тъй безнадеждна, родната конкурентна среда. Защото безобразията, малки и големи, разбира се, не са само в енергетиката, а конкуренцията е подменена от спекулата комай навсякъде, където се произвежда нещо. Законите, знае се, освен че са лоши са и лобистки, не само не осигуряват мечтания от наивниците равен старт, но наопаки, осигуряват нелогични и незаконни, колкото и парадоксално да е, приоритети някому. Така, например, някоя норма, която е отдавна задължителна в цивилизования свят, наложена с цялата строгост на закона, тук не е задължителна, защото пречела, видите ли, на едва прохождащия бизнес. Красноречива илюстрация на това твърдение е, че куп подсладители, сред които популярните аспартам и захарин, които са доказано вредни за здравето и дори канцерогенни, съвсем логично са забранени в САЩ, но не и у нас. Нашето, родно производство, видите ли, било конкурентноспособно, благодарение на тези подсладители, а здравето на потребителя, като че ли е неважно, щом след като веднъж е отровен с нискокачествените, вредни храни, го тровят и с глупостите на разни шарлатани. Точно това се случва, безброй шарлатани, били те производители, били защитници на потребителите, представете си, че и медици, за срам на професията, обясняват възторжено, че вредата, макар и доказана, не е тъй страшна. И това, разбира се, далеч не се случва само при производителите на сладкарски изделия, а е така и при производителите на пилешко месо, да речем. Четох неотдавна, едно много поучително интервю с някой от шефовете на производителите на пилешко, в което въпросният производител възторжено призоваваше да купуваме родното производство, защото е качествено, а не чуждо, което е по-евтино, но пълен боклук. Това в първата част на интервюто, където бе обяснено подробно, че вносното месо е третирано, не само с вода, а и с някакви соли, вредни за здравето, но после изведнъж, същият този разобличител, започваше да се жалва, че са забранили влагането на същите соли в родното производство. Нашето, уж качествено, нетретирано по този начин месо и заради това по-скъпо, по собствените признания на малоумника, изведнъж се оказа точно толкова вредно, а малоумникът, за да ни убеди окончателно в малоумието си, направи още едно фатално признание. Каза си, човекът, докато се сърди някому, че забраната, видите ли, била измислена, щом не важела за миналото през топлинна обработка месо. Не е сметнал, завалията, че не важи тази забрана, защото топлинната обработка отнема онези тридесет процента вода, които иска да ни продаде въпросният малоумник. Моето учудване, а и възмущение, обаче бе предизвикано не от забавните малоумия на въпросния субект, а от тъжния факт, че в цяло едно телевизионно предаване, разни защитници на конкуренцията и родното производство, поддакваха на подобни вайкания. Конкуренцията става нашенска конкуренция, изражда се дотолкова, че да се превърне в своята противоположност, от такива адвокати, от нашенските недомасленици, намърдали се там, където не им е мястото. Не само Калинки са многобройните, разнокалибрени идиоти, окупирали родните институции, за да опорочат още и без това калпавия закон. Последният пример в това отношение е отпадането на забраната да се вкарва палмово масло и прочее сурогати, в бялото саламурено сирене и кашкавала. Комисията за защита на конкуренцията и безбройните подобни браншови организации, позорно мълчат, например, когато в телевизионна реклама, някой бодро обяснява, че хубавото сирене става от седем литра мляко, а друг обявява, че произвежда кренвирши от месо. Все има някой селянин, мисля си, във въпросните комисии, който прекрасно знае, ако не друго, поне това, че баща му и досега произвежда качествено сирене от три и половина литра мляко, пък от седем литра прави кашкавал, не сирене. Има, сигурно е, но се чудя защо никой не му търси сметка, на него, пък и на оня, дето заблуждава народа в телевизионната реклама, пък и как се пази тъй конкуренцията се чудя. Очевидно е, вярвам, че тези, които са призвани, овластени да опазват конкуренцията, закрилят разни мошеници, позволили си да обявят, че произвеждат кренвирши от месо или сирене от мляко. Очевидно е, щом се въртят възмутителните реклами и шестват триумфално трогателните вайкания на родните производители, които се саморазобличават, като спекуланти, да речем, докато се предоверяват на тарикатлъка си. И родните мандраджии, нужно ли е да посочвам, не останаха по-назад от птицепроизводителите, та докато обясняваха, че трябва да купуваме наше сирене, защото е от мляко, изведнъж нададоха вой, че са им забранили да притурят и палмово масло. И, като ревнаха, това е най-тъжното, съумяха да съборят, разчитайки на лобисти, нужната и навременна забрана, която опазва народното здраве, но намалява печалбите им. А тези и други такива безобразия, ще кажа още веднъж накрая, са възможни, защото безбройните контролиращи и регулиращи органи, наместо да пазят конкуренцията и противостоят на спекулата, сами спекулират, ама яко, по нашенски спекулират…