В последните дни има едно завръщане на приказките за гениалността на бившия финансов министър на правителството на ГЕРБ Симеон Дянков.
Опасно, меко казано, завръщане на суперлативите за неговата дейност. Дянков петнадесет пъти обяви по време на своето министерстване, че финансовата криза приключва.
Не позна нито веднъж.
И остави българското население там, където го завари - при най-ниските доходи в Европейския съюз. Казвал съм и пак ще го кажа, че съм за оставката на правителството на Пламен Орешарски, съставено с мандата на БСП.
Не, заради искането да изтегли заем от милиард. При внимателно и умно използване, този 1 милиард може да даде тласък и на бизнеса, и на различните  социални слоеве в България. Орешарски не става за премиер, понеже още в началото показа, че му липсва характер и продължава да е вечно подвластен, ту на Станишев, ту на Местан.
А така не може да се управлява адекватно и принципно. Затова назначениата по високите етажи на властта са шуробаджанашки, като някои от тях направо смайват със своята наглост.
Но да величаем финансовата политика на Симеон Дянков е нелепо. Той може да става за Оксфорд, което съвсем не означава, че е пригоден за реална работа в правителство.
А и в Оксфорд няма опасност да навреди толковамного, колкото стопри в страната ни - все пак там се работи на теория, а тук е практическото "бойно поле".
Тия дни мипопадна едно интервю на бащата на шоковата терапия на Лешек Балцерович.
Тъжна история. Тъжна не за поляците, а за нас бългаприте. В Полша действително знаеха какво да направят и го извършиха.Ние нито искахме, нито можехме, но пък експериментирахме върху живо месо.
Върху месото на сънародниците ни.

Борислав Ненов