Вчера един депутат от "Атака", проф. Станилов, каза, че няма от какво да се страхува при очакваната обсада на Парламента, защото бил на 70 години и иси изживял живота.
Някои на неговата възраст още се влюбват, други усещат прилив на обич към науката и стават първокурсници в Алма матер, трети имат деца по-малки от внуците им.
Въпрос на светоглед, така е. Но ако приемем, че има нещо като средностатистически българин, явно време е да спрем всичко друго и да решим какво ще правим държавата си.
Колкото и да имам анархистични забежки в биографията, не ми е най-приятно, когато на единия край на площада събират подписи за свалянето на Орешарски, а на другия в подкрепа на правителството му.
Все трябва да има допирна точка между българите. И тя трабва да се намери.

За нас изглежда абсурдно, но други държави го постигат. Не искам да слагаме униформи - който е хомосексуалист, нека продължи тази си страст, атеистите да продължат да не влизат в черквите, жените да бъдат блондинки, когато решат.

Но все нещо трябва да ни свързва. Данните сочат, че драстично намаляват тези, които плащат социални осигуровки и ако върви така, след време ще има пенсионери, но няма да има пари за тях.
И пед други "прозаични" неща, от които могат да ти побелеят косите.

Твърдят, че при една от най-тежките финансови кризи в историята на САЩ, Рокфелер затворил в кабинета си тези, които държат парите на Щатите, и излезли от стаята чак, когато намерили начина, по който да спасят и себе си, и държавата.

Подхвърлят, че трябвало и Плевнелиев да влезе петък в Народното събрание. Това ми се вижда прекалено евтино.

Повечето се затаиха с призивите за бързи избори, но аз продължавам да твърдя, че това е пътят. Като в кампанията се изясни кой-какво точно иска и суверенът после удари чертата.Суверенът - народът...