РЕПОРТАЖ "Боровец" се превърна в лунен пейзаж
Неделя, 25 Август 2013 07:07Най-напред виждам кучкарите, които и вчера рано сутринта не пропуснаха да изведат домашните си любимци да побягат в подножието на „Боровец”. Расовото куче на мой познат погва свой събрат, докарващ на улична порода, но със стопанин и всички нужни за домашно куче аксесоари. В крайна сметка Аксел, така се казва кучето на познатия ми, решава, че няма какво да делят и тичат по поляната задружно.
Това е до бившата Хигиенно-епидемиологична станция, сега за енти път преименувана, но това е без особено значение, понеже всички и казват ХЕИ. Вдясно от поляната пожарът е вилнял наволя и ако не са били бързите действия на пожарникарите голямата изгоряла площ от треви и храсти, щеше да е далеч по-обширна, а от бившето военно поделение нямаше да остане почти нищо.
Часът е 7,07, пейзажът е лунен и затова е още по -изумително, че из „стърнището” се разхожда двойка щъркели. Бавно, внимателно, сякаш очаквайки пак да пламне земята. От шосето, водещо към ж.к.”Д-р Дончев”, нагоре положението е най-лошо, там огнената стихия е била в пълната си сила и всичко е тъмно, а поне на шест места се издига още дим.
Зловеща гледка, из която се въртят хора, свикнали всяка утрин да идват в лесопарк „Боровец”, за да подишат чист въздух. Темата за тях е пожарът, просто няма как да бъде другояче, понеже някои идват тук от десетилетия.
Пожарът е обхванал много голям периметър, стига чак до подножието на хотел-ресторанта. Дори по-нагоре са играли зловещите пламъци - там, където преди години имаше пейки, както и още десетина метра към върха - на мястото, на което имаше езерце. Някога, доста отдавна, когато учехме в началния курс, и учителките ни водеха на върха на хълма, за да правим така нареченото „наблюдение”.
Вчера към 7,40 часа оттам се спускаха надолу последните последователи на Петър Дънов. Последните, защото най-ранобудните идват още с изгрева на слънцето, за да изиграят своята сакрална гимнастика, наречена паневритмия. За първи път се заглеждам в „тяхното място”- обграден кръг, от който се вижда като на длан голяма част от Ямбол, както и Бакаджика, и полето. Следовниците на Учителя също са разтревожени от вчерашния пожар, който е най-големия откакто съществува лесопаркът. А той съществува от втората половина на 20-те години, но мащабното му залесяване е от 1934 г., когато кмет на града става инж.Апостол Петров. В залесяването участват почти всички ученици в Ямбол от ония години, затова не е фантазия, когато някой 80-годишен мъж или дама ви разказват за появата на „Боровец”. Преди това тук е само баир и ветрове. Кърклар баир, така са го наричали турците. Сега горският фонд е 89,7 хектара, чрез спечелен европроект общината се опитва да върне старата слава на „Боровец”.
Междувременно, още към 7,25 ч., димящите поне на шест места „дула”, са станали причина пожарникарите отново да пристигнат. Оглеждат внимателно пейзажа, защото вчера са хвърлили много сили, за да не стане „Боровец” само пепел.
Никой категорично не лансира версия как е станал пожарът, но всички поглеждат към ромската махала.
Защо ли?
Tagged under