Някога, а сякаш вчера
Събота, 31 Август 2013 09:43Между 3 и 17 хиляди лева си докарвали отгоре чиновници в община Сливен за дейност, която им е служебно задължение.
Тук е ключът от бараката, показващ защо в България от началото на прехода винаги има хора, натискащи със страшна сила да станат чиновници.
Защото не е само в общините това "отклонение" от законовите разпоредби тук или там из министерствата, но често и задължително излизат с подобни номера.
А това не е нито от вчера, нито от 9 сепетември насам. Още великият Иван Вазов, с бедпогрешният си социален поглед е разбрал къде е гешефтът, както и това, че държавната трапеза е безкрайна. И поема много бозайници.
През годините се чудех защо млади, интелигентни жени, напускат вестника и стават чиновнички. При това решително и завинаги или поне до момента, в който връзките им вече не важат или пък друга партия е влязла в Бялата къща.
Не искат младите дами да им минават дните в писане на конфликтни текстове при мижаво заплащане на труда им. И изобщо в писане на текстове, понеже това гълта време и енергия, а вече никой не работи за това да го разпознават по улиците.
И потъват в Бялата къща и не искат и да чуят за път назад.
Всеки има право на избор, така е. На едни "се полагат" между 3 и 17 хиляди лева отгоре в общини като Сливен, други чакат да падне таванът на лятното кино.
В цялата история сами едно ми е странно - защо лъжат хората, че чиновническите доходи са ниски? Всъщност, няма нищо нелепо - отгърнете Вазов, Алеко Константинов, те са го описали.
Някога, а сякаш вчера.
Борислав Ненов