Тия дни, покрай неразбориите с „Южен поток“, шефът на Европейската комисия Юнкер каза, че сте велик народ.
Велик народ.
Велик.
Народ.
Юнкер вече е забравил, какво е казал – но вие да си го знаете.
Защото покрай тигъра Мърдок и циганските бандюги, които продължават да пребиват български лекари, може да се мислите и за друго.
Например: може да се съгласите, че сте велик народ, но с уговорката, все пак, че циганският народ е още по-велик.
Велик народ сте – да, да, да – обаче обитавате държава, в която Мърдок е по-важен от всеки български лекар, а може би от всички български лекари взети заедно. Мърдок не е онзи австралийски медиен тарикат, който навремето се усука около Би Ти Ви, а един най-банален тигър от софийската зоологическа градина, изглежда и доста глуповат. Но за него се вдигна по-голяма шумотевица, отколкото за който и да е пребит от циганите български лекар.
Затова трябва незабавно да заведат на аудиенция при Юнкер Мърдок и онзи циганин, който през последната седмица най-здраво е млатил български лекар от „Спешна помощ“ – за да помирише Юнкер българското величие.
Ако беше жив, най-голямата ни естрадна звезда Емил Димитров никога повече нямаше да изпее прочувствената си песен „Моя страна, моя България“. Защото сега е нужен протяжния вой на някой като онзи Аврамов, „Човекът-глас“ – специално предназначен и много подходящ за Мърдок и зверовете-побойници от циганските махали.
Не са зверове ли? Писарушките от Българския хелзинкския комитет вероятно вече сядат да пишат поредното си гневно прошение, може да го пратят и до френския посланик, той ми изглежда като познавач и на тигрите.
Ами какви са – ако не са зверове, след като само през последната година 176 български лекари са бити и пребивани в циганските махали?
И ако не спрете да се лигавите, скоро ще станат хиляда и седемстотин.
Това е война. Истинска.
Тя мина през оскверняването на портрети на български светци; едновременно с това масово бяха поругавани български гробища – а пък диваците се снимаха щастливи край обърнатите паметници; сетне, нали са си предприемчиви миличките, започнаха да използват надгробията за строеж на къщите си, без никакъв свян и страх.
Докато властите нарочно зяпаха в друга посока, щяха да удавят Аспарухово, понеже сякоха гората като безумни. И защо пък да не секат – би казал някой добре охранен хелзинкианец, след като и царят, Негово величество Онзи, също сече чужди гори. А пък и Онзи, и нашите индийци вече имат дори една и съща нагласа към великия народ: Симеон и циганският „бард“ /какво е туй, бе, бате/ Якудзата пяха на два гласа, че великият народ трябва да си смени „чипа“.
Така че, вече и философски сме нагласени в една крайно неприлична поза.
А философията елегантно прелива в практиката: преди броени дни в едно българско училище, където учат деца на великия български народ, невръстно дете бе брутално изнасилено в тоалетната – сещате се от кого. Във всеки случай – не от лекар от „Спешна помощ“.
Война – необявена, но свирепа. Хиляди хора, които са част от великия народ, са оставени от години на циганските набези, които са по-безцеремонни и хищни и от кърджалийските. Тия нещастници вече дори не се оплакват, защото няма смисъл.
Разбира се, министър Москов е абсолютно прав, когато отказва да се примири с дивашкото насилие над лекарите от „Спешна помощ“. Обаче, нали сме си велик народ, ние мълчим, докато такива като хелзинкианците преяждат от мазните си приказки.
Представям си, какво ще се случи, ако дори и един-едничък българин посегне на някой лекар-циганин: разчленяване поне на осем отделни парчета, сексуално обругаване на всяко парче поотделно, а накрая и обесване – на осем самостоятелни бесилки, издигнати в най-известните цигански махали. И едновременно с това – бърза промяна на наказателния закон, за да си знаят българите мястото.
Ако Мърдок се беше нахакал в някоя циганска махала, нашите големци сигурно щяха да повикат на помощ най-елитните подразделения на НАТО – но не толкова заради Мърдок, колкото за да предпазят побойниците на българските лекари от милувките му.
Потънали сме целите в една грамадна лигоч.
От всичко се опитват да правят политика – а изобщо не виждат, че сме свършени. Потънали сме в лигоч – и в самосъжаление, което е най-пагубното за едно общество.
Можеш всичко да отнемеш на един народ – и той ще понесе това.
Но ако му отнемеш и гордостта, той никога няма да ти го прости.
Това се отнася в най-голяма степен и за нашите лекари, тези истински страдалци. Лишени са професионално от почти всичко – и само предаността им ги кара все още да стоят в държавата на Юнкер, заедно с великия народ. Обаче да ги лишиш и от чисто човешката им гордост, като ги оставиш в мелачката на диващината – това е краят.
Всеки бит лекар е една позорна, кървяща пробойна в и без друго крехкото ни достойнство.
Война. Тя се води по всички възможни фронтове.
Съвсем наскоро кметът на белгийския град Гент дойде да се моли да си вземем обратно циганите. Симпатичен човек, даваше го малко на майтап, обаче всъщност му се плачеше. И сякаш говореше на френския посланик: „Не сме ксенофоби, пази Боже – рече той, – обаче 20 хиляди ваши цигани са ни малко в повече, не сме ксенофоби, нямаме нищо против тях, но да не са толкова много…“ И се смееше извинително.
Да знаете, че скоро и в Гент ще започнат да бият тамошните лекари.
За 25 години нашите пробити от всякъде демократи не решиха, както трябва, нито един проблем – обаче все се перчат със „свободата на придвижване“, примерно.
Само че, в техния вариант това е свободата да се отърваваш от ония, с които не можеш да се справиш. Навремето, в годините на зрелия застой на социализма, съветските власти, когато не знаеха какво повече да направят, изхвърляха в чужбина несъгласните с тях; нашите правят същото след 89-а година – без да се интересуват, че свободата да пътуваш трябва да е съпроводена и с уважение към закона – изцяло, във всяко отношение. А ако не уважаваш лекаря, ти не уважаваш живота – толкова е просто; но как се превежда това на цигански?
И не се правете, че сте забравили, какво се случи само преди няколко години в Красна поляна, по време на циганските бунтове.
Не се правете, че сте забравили и онзи крясък „Смърт на българите“, на който никой не реагира – отново всички пак си завряха главите в калната локва, любимата поза на нашите човеколюбци.
Тогава някой даде идиотската идея да се създадат цигански патрули, дори циганска конна полиция; а пък аз се пошегувах, че идеята е прекрасна, но ще просъществува за кратко, понеже полицаите ще продадат или изядат конете си.
Какво да правим – нали от страх и безнадеждност все гледаме да обърнем на майтап Българската Съдба.
Нищо не излезе от тази идея, разбира се – а Юнкер щеше да ни има за още по-велик народ, ако беше видял нашите конни джандари-цигани, снабдени с портативни уредби, с които да озвучават с ведри напеви мрачните дни на великия народ.
Добре, понеже сме в пълна безизходица – защо не огледат пак въпросната идея, да я угоят с някоя програма от Брюксел – и цигански отряди да охраняват екипите от „Спешна помощ“? Идиотска ли ви се вижда? Е, да, прави сте…
Обичайно след всеки пребит български лекар се появява цяла глутница от защитници на побойниците – правозащитници или цигански барони – а, всъщност, адвокати на Злото, чиято цел е да се примирим с него. Това са най-отвратителните палачи на лекарската общност. И са абсолютни страхливци: никога няма да погледнат в очите един пребит български лекар. Чае шукарие.
А ние нямаме особен избор.
Или трябва да се примирим с позора, лекарите ни да бъдат дискриминирани до крайна скотска степен.
Или да потънем в самосъжаление, че сме толкова велик народ.
Кеворк Кеворкян
В. Уикенд
