За пътния възел Белокопитово се изписа немалко – но ще продължават да чоплят загадките му, сякаш е някаква падина на Марс или нещо от този сорт.
А управляващите можеха лесно да запушат устата на скептиците, ако – примерно – Бойко беше направил едно показно кръгче по възела. Все щеше да се намери някой репортер, който да приеме риска да се вози с премиера. Него пък са го возили предостатъчно – напоследък започнаха да разговарят с политиците, докато ги тараляскат в автомобилите си. Този номер и ние го знаехме още преди 35 години, дори и в самолет сме го правили. Но сега мрат да го повтарят, сякаш не са наясно, че повечето от политиците ни и във вана, пълна с мляко и мед – като тази на Клеопатра – да ги положиш, трудно ще измъкнеш нещо смислено. Дори и самата Клеопатра да е при тях.
Един воаяж щеше да облекчи максимално разправията за Белокопитово. Разбира се, прекалено е да искаме самият Б. да участва в този експеримент – от друга страна обаче, той е толкова достъпен, че защо пък да не направи един допълнителен подарък на публиката. По повод на Белокопитово той вече я награди с един от лафовете си: „Българинът все търси кусури, ако ги няма, той си ги измисля“. След този лаф, едно кръгче по Белокопитово като нищо ще направи кефа и най-кусурлиите нашенци.
Да го оставим Б./Падишаха, той има други, по-важни задачи, от тая да го натресе с колата си някой объркан нашенец в Белокопитово.
За друго става дума – не е ясно, защо, по принцип, нашите политици избягват прекия експеримент, пред очите на публиката. Например, в случая с магистрала „Струма“ – направете едно директно предаване по телевизията, ще бъде голямо шоу с познавателен, а и с пропаганден ефект и ще запуши поне за малко устата на ония, които все търсят кусури – дори и те може би ще се убедят, че „Струма“ е гладка като грамофонна плоча. Както е известно, директните предавания по нашите телевизии могат да правят чудеса.
Между другото, едно момиче вече направи експеримент на Белокопитово, веднага след откриването на възела, но го излъчиха само веднъж – беше доста храбра репортерка, и пое риска да се преустрои от най-дясната лента в най-лявата, за да завие наляво. Истина ли беше това, или не? Ами, повторете експеримента още няколко пъти, внушавайте на хората, че и те не са по-малко смели от репортерката, убеждавайте ги и по този начин, а не само с лафове – тях ги оставате на Б.
Или друго: пак изливали фекални води в морето – хайде тогава министърката на туризма веднага да върви там: плацика се и пред камерите ви доказва, че това е злобна измислица.
А както са тръгнали да експлоатират Ванга, утре въпросната министърка като нищо ще изплещи, че на нея пък Проричицата била казала: „Станеш ли министър – и Черното море ще стане Бяло“.
Как да не повярваш на тия думи! – но не е лошо и да не прекаляваме с късната доставка на удобни за нас нейни прозрения.
Ванга – това Чудо, вече я превърнаха във Фактор на Късното Познание, с което толкова ни е уютно. Използват я за каквото им хрумне – и по този начин усърдно изхабяват нейния мит. Очаквам всеки момент някой да я цитира и във връзка с Белокопитово, няма начин това да не се случи.
Обаче и нещо друго, не толкова приятно също може да се случи – защо тогава да чакаме със скръстени ръце и да не направим експеримента „Извозване с говорене“. А може и поне веднъж в седмицата на Белокопитово да се провежда нощна гонка в обратното платно – и само онзи, който стигне цял до магистралата има право да търси кусури.
Късното Познание ни е много нужно – през всичките години на Прехода то беше саламурата, в която зрееха и най-нелепите лъжи. А най-нужно им беше то на случайниците от Бълхарника, които все изпълзяват по всякакъв повод и все ви натрапват неща, които изобщо не ви интересуват.
Всъщност, до онова, което действително ви интересува, вече не можете лесно да достигнете – другата, различната, оригиналната гледна точка се загуби съвсем, сякаш е влязла в Белокопитово и не може да се измъкне оттам.
Късното Познание доста често е бродирано с измислици и преувеличения, а понякога направо е и фалшиво. Има и случаи, когато трябва да бъде схващано като израз на особеното чувство за хумор на някои автори. Това са шегаджии, които нямат никакво намерение да бъдат възприемани на сериозно, но не го съобщават на баламите – и така се слага началото на поредица от блъфове и контраблъфове.
Например, преди няколко дни Божидар Димитров представи хипотезата си, че водата от извора в базиликата в Плиска е свещена – и може да прави всякакви чудеса. Сетне се оказа, че водата не само не е достатъчно свещена, ами била дори и неприлично нечиста.
Може би Ванга го е казала на Божидар, обаче той е забравил нещо важно от нейните указания: че трябва да изпие поне сто кофи от водата, за да стане тя свещена. Или пък самият Бойко да пийне една ракиена чашка от нея – ще има същият ефект, ако се съди по хвалебствията на ония, които го гушкат.
Между другото, Божидар прогнозираше, че Македония всеки момент ще се разпадне – може би и заради това Б. прие в София лидера на тамошната опозиция. Обаче три месеца по-късно Македония си е все още цяла. Разпадането се отложи за неопределено време. Но сега пък Божидар се опитва да разпадне Бойко на молекулите му с лековитата вода от Плиска. Разбира се, той е предан негов приятел и, всъщност, се опитва да го гушне по един нетрадиционен начин. Защото гушльовци около Б. има колкото искаш, дори повече от нужното, и заради това трябва да се търсят нови стандарти в гушкането.
Тъй че, Б. трудно ще подкара колата към Белокопитово – напоследък така е гушнат от Сульо и Пульо, че не може дори да си поеме въздух. Човек трябва да му влезе в положението – защото най-упорито го гушкат ония лекета, които до вчера се изживяваха като негови палачи, а днес са му предани лакеи. Мазня нетърпима.
В нея е трудно да се ориентираш, понякога дори е невъзможно – и може би е разумно да ги подкараш в обратното платно. И който от мазниците оцелее – на него му се полага цяла кофа Свещена Вода.
Тия дни пък започна наддаване за два досега неизвестни портрета на Б. – били от кметския му период. Трябва да предупредя моя приятел Вежди да не се подава на натиск – и да не ги праща веднага в Лувъра. По-интересното е друго: изнасянето на подобна информация обичайно предизвиква вълна от критични коментари; така ще се случи, ако се появят и портретите на който и да е друг днешен политик. Дали от щаба на Б. не са решили да играят старата игра: дразни враговете, за да активизираш привържениците си? Трябва да питам, на кого Ванга е заръчала това.
Б. непрекъснато се измъчва от въпроса, какво печели – и какво губи от мъртвата хватка на гушльовците. Отговорът не е никак приятен, но той си знае.
Иначе, в чисто политически смисъл, единственият, който истински може да го гушне е Доган – другото е лигавене и надпръцване.
Покрай Белокопитово и завоите на възела наблюдателите се сетиха и за завоите в днешната политическа конюнктура: десен завой или ляв завой е по-удобен за г-н Б., много упражнения вървят на тази тема. А Б. – нека го кажем направо – е готов на всякакъв завой. Но какво има в ляво – и особено в дясно, това все още е загадка за него.
Един друг завой обаче ще го затрудни най-много – как да се измъкне от задушаващата прегръдка на довчерашните си обругатели, които неистово го лигавят днес. От тази детелина най-трудно ще се измъкне – а може би и няма да се размине без тежки загуби.
Свещената вода, която се оказа замърсена – не е ли това чудесна метафора за гушкането!
Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com , както и в сайта vsyakanedelya.kevork kevorkian, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.
Кеворк Кеворкян
В. Уикенд