Кратка визитка- ама наистина много кратка. Красимира Султанова е родена на 1 февруари. Завършва Средното музикално училище в Бургас, а след това Музикалната академия „Роберт Шуман“ в Дюселдорф в класа на професор Роза Фаин.През 1992 година получава Сертификат за концерт-майстор на фестивала в Байройт на Вагнеровите празници.
Артистичната бохема в Ямбол, както правилно отбеляза Борислав Ненов, почти не съществува вече. И именно поради тази причина съществуването и талантът на Красимира Султанова са от особено значение. Красимира е талант и личност, комбинация все по-рядко срещана, поради особеностите на нашето съвремие. От друга страна и именно защото тя свири по престижните сцени на цяла Европа, прави впечатление силната й, неподправена обич към Ямбол и абсолютно непредвзетото й контактуване с хората, в което липсва дразнещото оригиналничене на част от неуверените хора на изкуството. Красимира Султанова , с която Ямбол толкова е свикнал, е един от най-добрите цигулари в цяла Европа.
Вече няколко поредни години тя поне четири пъти в годината пътува и свири там, където всеки цигулар мечтае, а именно във Виена. Тази година г-ца Султанова бе на турне в Австрия през месец май и концертната й програма бе от свърхнатоварените. Красимира свири четири различни програми- Симфонична, Камерна, Солова и Модерна. В модерната програма с чисто сърце може да се каже, че цигуларката е й съавтор. Иранецът Мохамед Рани Азим е съвременен композитор, който според някои музиканти е неизсвирваем. Да, но не и за Красимира Султанова. Тя смело казва, че след като го е изсвирила по свой си маниер, публиката ще го заобича. И изобщо маниерът на свирене е важен. Неслучайно ямболската публика не спира да ръкопляска на изпълнените от Краси Вивалди, Цигански напеви, Монти. Да, популярни са, но принос на цигуларя е в личния почерк при изсвирването им. Специалисти казват, че в момента няма в СВЕТА такова темпо, каквото има при свиренето на Сарасате от Красимира.Репертоарът на Краси е огромен и и тя ме изненадва още веднъж като казва, че в Ямбол и България свири по голям брой произведения и композитори, докато в Европа трайно предпочитат Моцарт,Менделсон, Щраус. Виена отново ще посрещне Красимира за Рождество Христово, после за Великден и отново през май. Питам я не се ли е изкушавала от идеята да заживее в така жадувания Запад от голяма част от българите? Отговорът е моментален и без грам патетика. Просто е искрен:
„ Аз, ако не живея в Ямбол и не ходя да се зареждам в Бероново, няма да мога да свиря нито във Виена, нито в Братислава, нито в друг световен град. За мен Ямбол е духовно, сакрално пространство, а продължението му е Бероново.Тук, в Ямбол, има уникални личности и атмосфера, която повечето хора не забелязват. Германците например са очаровани от нашия навик след концерт да седнем в някое ресторантче, да хапнем, пийнем и да обсъдим нещата. А не като в Германия - да се прибереш и да седнеш да пиеш чай.Значи…нашето е по-доброто J“
Според Красимира най-добрата школа за цигулари и до ден днешен е руската. Самата тя е възпитаничка на уникалната проф. Роза Фаин- любимата ученичка на Давид Ойстрах. И понеже е ямболийка, а следователно е уникална, Красимира Султанова е едновременно и концертмайстор и солист- цигулар. В цял свят си или едното, или другото. Но нашето момиче не разбира какъв е проблемът да бъде и двете. Просто го може . Все пак е дъщеря на баща си- покойният и незабравим Ники Султанов, за когото умишлено не писахме в този материал. Просто и баща, и дъщеря са две огромни талантливи вселени и понякога е по-добре да разкажеш само за едната. Да не говорим за третата вселена- дядо й Петър Слабаков.
Последният ми въпрос от разговоря с Красимира задължително е свързан със съдбата на камерен оркестър „Дианополис“.
„ Откакто го пое маестро Константин Илиевски, започна Възраждане“- отговаря ми тя. Изцяло от Константин дойде идеята за Дианополис- фестивален оркестър. В началото аз харесах идеята му, но не бях убедена как точно ще се осъществи, но Илиевски е не само невероятен диригент, но и талантлив организатор. И така дойдоха колеги от Сливен, Бургас, Варна, студенти от София. Заложи се на самоподготовката, на самодисциплината, на репетициите кратки като съвкупност от дни, но пък дълги като часове. Това са бъдещите глобални оркестри и в Ямбол този вид оркестър вече е факт. За 50-годишнината на „Дианополис“, живот и здраве ще направим разкошен подарък на ямболци, а дотогава ще им подаряваме периодично концертите си. Защото ямболската публика, която слуша класическа музика с нищо, ама наистина с нищо не е по-лоша от онази във Виена. Въпреки че за виенчани класическата музика е като религия. И пак ще повторя, вижте уникалните личности в Ямбол, вижте ги, още ги има. Не мислете, че на Запад са повече или че са по-интересни. Тук, при нас има едно неповторимо духовно пространство, просто трябва да имаш сетива за него.
Росица Бакалова
