Полето е по юнски весело шарено. С огромните жълти цветове на слънчогледите, с нежността на синчеца, с песента на чучулигите, със закачливото протягане на малките щръклета от гнездата… Също както и преди 70 г. И не съвсем. Защото тогава за един 19 г. младеж с чисти идеи, животът свършва.
   Иван Кондов е най-големият син в едно обикновено стралджанско семейство- умен, жаден за знания и с огромна вяра, че може да промени света към добро. Желанието му е хората да са щастливи, дните да са спокойни, решенията – справедливи, истината – водеща. Посветил се на борбата за своя справедлив свят младият мъж преживява трудностите на явната и нелегална битка с врага. По нелепа случайност загива от невнимателно произведен изстрел на свой другар.  Не доживява да види мечтите си изпълнени. Но  роднините, приятелите, съратниците до днес, на 25 юни се събират на лобното му място край с. Савино, за да се поклонят пред паметта, да си спомнят, че със своята смърт всъщност Иван Кондов става спасител на останалите 12 нелегални в скривалището на ятака.
   70 години след трагичните събития представители на БАС/Български антифашистки съюз/ от Стралджа , Ямбол и с.Савино отново останаха смълчани край паметника,  изслушаха  с внимание разказът на братът Николай Кондов. Изразена беше заслужена благодарност към организатора на възпоменателното тържество Величко Кадиев от Савино и дарителите за възстановяване на паметника  кооперация „Спасител”- Савино с представител Мария Бонева.  Венци и цветя поставиха кмета на общината Митко Андонов, представителите на антифашистките организации от Ямбол и Стралджа, на местната кооперация „Спасение”, близки на загиналия. По традиция вино и хляб раздадоха за помен роднините. И благодариха на всички  за изразената почит към паметта на героя.
   „Колко много човечност ни е нужна в този наш объркан свят! Нека сведем глави. Нека не потъва в забрава саможертвата в името на народа, за един по-добър и хуманен свят!”, каза в Стралджа , пред паметниците на загиналите партизани в парк „Младост,  Мария Толева, зам.кмет и председател на ОбС на БСП. За да припомни, че паметта българска отново и отново е поставена на изпитание. Това, което знаем трябва да се разказва на по-младите. Да помнят! Това, което правим е проверка за съвестта ни и  дали сме съхранили човечността и себеуважението си. Защото всеки живот, посветен на идеята за справедлив и свободен свят, заслужава признание и уважение.
    „Днес трудно може да се намерят толкова чисти хора като онези момчета, които загинаха …Жалко, че се простиха с живота в името на една идея, която днес е унизена!” , думите на 86-годишната Ирина Чапърова, жив паметник на историята от преди 70 години, идват като предупреждение, че нещо грешим ние, днешните, че нещо не правим както трябва, че допускаме много неправда…А от това боли! Самата тя, укривател на партизани, събеседник на хора като ген. Николай Чернев, ген.Каракачанов, ген.Зиколов, Стоян Сюлемезов , Недялко Царев.., пази толкова много спомени, които могат да бъдат уроци за младите. „Вече нищо не разказвам!”, тихо мълви ветеранът. Можеш да дадеш на този, който иска. А днес малцина са тези, които се интересуват от онази бурна българска история…” Сигурно и това е грешка. Защото ако знаем какви хора са живели тук, на тази земя, ако знаем, за какво са мечтали, за какво са се борили и ние ще се чувстваме по-богати, а и по-силни.
    Времето е едно непрекъснато чудо. Всеки миг „сегашното” умира, за да освободи място на „бъдещето”. А ако  утрешния човек задгърби  и нашето „днес”?