Четвъртото издание на Празник на традициите събра в Джинот любители на българското народно творчество от близо и далеч. Спонтанно възникнал по идея на жените от местния клуб „Изгрев” днес празникът е толкова шарен, вълнуващ и интересен, че се коментира дни наред.
Гости и жители на селото бяха изненадани първо от селския глашатай, който колоритно представи програмата. Съвсем като в едно много старо време жените представиха с един богат, сочен народен език своя бит, своите семейни грижи, своите умения да тъкат и предат, да везат и да домакинстват. Като домакин км.наместник Георги Василев поздрави гостите, похвали за усърдието членовете на клуб „Изгрев”,благодари на джинотци за подкрепата.
„Вие, джинотци, сте доказателството, че в историята на нашата община има неизчерпаеми, безценни, златни страници, които очакват своя нов прочит. Има обичаи, които трябва да се показват, има песни, които трябва да бъдат изпяти и хора, които да се играят така както само българинът може”, каза в обръщението си кмета на общината Митко Андонов.
„Искаме всички да усетят със сърцето си, че Празникът на традициите” в Джинот е необходим. Защото ни учи да обичаме България!”, каза Николина Филипова, председател на пенсионерския клуб , инициатор и движеща сила на клуба. От там нататък бяха песните на домакините, представяне на обичая „Сирни заговезни”, на сцената се изявиха песнопойките и от клуб „Дълголетие” Стралджа. Надпяването продължи с невероятните изпълнителки на народни песни от Чарган. Трогателна беше драматизацията по песента „Турчин робини караше”, представена от клуб „Изгрев” Джинот. Палаузовци показаха своето умение да пеят, да разказват хуморески, да представят традиции. С ръкопляскания бяха посрещнати и гостите от северния добруджански град Алфатар. Смесиха се носии , песни и танци, настроението обхвана и участници , и зрители. За да завърши празникът по джинотски , с поклон към всичко родно и призива „Да се гордеем, че сме българи, да обичаме България както я обичаха Ботев и Левски!”
Празникът завърши с хоро на мегдана. И с обещанието следващия да бъде още по-интересен.