Голяма част от тези   хора отдавна са надхвърлили 80-те. Но до един съхраняват една завидна енергия и памет, която услужливо им „подава” любимите стихотворения, за да поддържат жив българския дух, да предават историята, такава каквато са я научили от дедите си и от великолепните си учители.

     142-та годишнина от обесването на Васил Левски стана повод за едно трогателно събитие в клуб „Дълголетие” – Стралджа. Леденият февруарски ден не попречи на никой от възрастните хора да участват във възпоменанието за Апостола. Георги Александров  припомни кой е за българите  Васил Иванов Кунчев – идеолог и организатор на българската национална революция, борец за чиста и свята република, патриот, който възпитава, ярка, изключителна, необикновена личност. Петранка Рахнева проследи биографията от детството  през монашеството и революционните години до обесването му. Маринка Колева цитира мнения на негови съратници.  Припомнени бяха цитати за Апостола.  В тишината особено силно прозвуча стихотворението „Обесването на Васил Левски” в изпълнение на Любка Александрова. Последва декламация на Николинка  Стойчева. Изненадващо за всички   Донка Миронска рецитира с патос стихотворението „Левски” на Цветан Ангелов , което помни от  читанката през 60-те години.

     …Навън отдавна луната студено огряваше. Леденият вятър допълваше зимната картина. А в клуба като група съзаклятници възрастните мъже и жени пееха песента за бесилото край София и преживяваха онзи трагичен ден на 1873г. когато България загуби своя най-велик син.