В слънчевия 18 март на хижа „Люляк“ в местността „Мараш“ си дадоха среща близо 50 радиолюбители от Ямбол,Стралджа,Зимница,Елхово,Сливен,Бургас,Айтос,Карнобат и Несебър.
Поводът е излизането в ефир на първата в Югоизточна България  „селска“любителска радиостанция с позивна LZ1KAK в Зимница  през далечната 1964 година. По инициатива на ентусиастите Атанас Димов, тогава председател на ДОСО / Доброволна организация за съдействие на отбраната/ и Иван Куртев, конструирал и изработил късовълновия предавател, се стига до първата реализирана двустранна радиовръзка на 24 август 1964 година.
Примерът е заразителен и за ентусиастите от Стралджа Добри Андонов и Едрьо Шидерски . Ползвайки опита  на приятелите си от Зимница те основават радиоклуб, конструират радиопредавател и на 17 март 1967 година в ефира политат и  инициалите LZ1KWS.
Работата по конструирането  и изработването на предавателите по онова  време никак не е лесна. Всичко е по метода „направи сам“. Като се започне от механичната част по изработване на монтажните шасита и се премине през изчисляване и навиване бубините на трансформаторите за захранващите устройства , до постигане оптималните параметри на т.н. стъпала в апаратурите. А крайната цел  е постигане на максимална изходна мощност за осъществяване на радиовръзки с далечни страни от всички континенти.
Набавянето на радиочастите основно е по линия на ДОСО Ямбол  предоставяйки излезли от употреба армейски радиосредства.
Дейността намира добра почва и в училищата. Момчета и момичета изучават радиотелеграфия. В кръжоците по  радиоконструкторство  придобиват техническа грамотност и практически умения. Участват в организираните състезания по радиозасичане, по- известни като „лов на лисици“. Включват се в национални и международни състезания за установяване на най - много и далечни радиовръзки. Освен съседните страни радиовълните достигат далечните Австралия, Нова Зеландия, Япония, САЩ, Канада, Антарктида... За всяка радиовръзка по пощата се получават и  изпращат специални картички  потвърждаващи радиосеанса. Отличилите се участници в състезанията се удостояват със специални дипломи.
Обучените в радиоклубовете младежи при постъпването в армията са предпочитани да служат като свързочници– радиооператори, телеграфисти, радиомеханици, релейчици, в системите за осигуряване на самолетоводенето и др.
Като  пряко продължение в стопанския живот се реализират като инженери, специалисти, оператори на автоматизирани системи за управление на  високотехнологични производства и дейности.
Независимо от характера на професионалната реализация обаче любовта към хобито остава завинаги. А най- ценното  е  безкористното приятелство. Както преди и сега  участниците в срещата споделяха своя опит – данни за апаратурите, видове антени, най - подходящо време за сеанси в денонощието и в зависимост от метеорологичните условия.
 В наше време  възможностите на глобалната мрежа Интернет са много големи, но и движението  на радиолюбителите има своето място.
 Всеобщо бе изразеното желание срещата  да се провежда ежегодно, а и  да прерасне в национална.
НЕДЕЛЧО ДИМОВ