КЛАС СТАНИ! КЛАС МИРНО!” ЗА ЛЮБИМАТА УЧИТЕЛКА
Сряда, 18 Септември 2013 17:18Един незабравим клас се събра в Тамарино, за да отбележи 50-годишнината от завършване на основното образование в родното училище. И денят стана по-ведър и усмихнат. Защото часовникът на времето с бясна скорост се завъртя в обратна посока. Оживяха спомените. Макар и посребрели, бившите съученици се вглеждаха в очите, търсеха онези момчета и момичета, които за първи път плахо прекрачиха прага на училището, „изкласиха” заедно до осми клас, създадоха приятелства, които не се забравят.
Идеята за юбилейната среща възниква спонтанно. Като председател на Инициативния комитет дейната и неуморима Стойка Маринова успява за кратко време да издири адресите, да организира празника и щастлива да посреща всички в родното село. Възпитани в дух на уважение към традициите гостите , кметския наместник на селото Недялка Владева посетиха църквата „Вяра, надежда, любов”, за да запалят свещичка за здраве. Наборът от 32 връстници /в края на осми клас вече е от 42, защото се присъединява попълнение от съседните села/ тази година отбелязва и своята 65-годишнина. В деня на тържеството двама получиха поздравления и подаръци за рождения си ден.
Да споделят празника, вълнението, радостта от събитието в Тамарино пристигнаха кметът на общината Митко Андонов, Атанаска Кабакова, председател на ОбС, Мария Толева, зам.кмет.
И звънна училищния звънец. На познатата команда „Клас стани,клас мирно!” съучениците станаха на крака, за да посрещнат просълзени, с ръкопляскания, цветя и много обич любимата учителка Пенка Тонева, вече на 80г.
Последвалата презентация и словото на Стойка Маринова за ученическите години предизвикаха коментари, закачки. Съучениците се тбръщаха един към друг така както е било винаги – на собствено име. Найден, Стоян, Златка, Спаска, Диньо, Дорито …забравиха проблемите. Всички те бяха безгрижните и весели деца, които на 15 септември 1955 г. прекрачват заедно прага на родното училище, поднасят букети градински цветя на учителката и сядат по трима на чин, защото се оказва, че са най-големия клас. Това са същите ученици, които участват активно в самодейността, походите, спортните състезания , екскурзиите. С много обич към класа се обърна г-жа Тонева, с лъчезарна усмивка, с топлота и обич като в първи клас. „Моите ученици бяха най-кратки, най-ученолюбиви, най-послушни!” категорична беше тя.
Развълнуван от срещата приветствие към юбилярите поднесе кметът на общината Митко Андонов. „Ако тази ваша любов към родния край предадете жива и непреходна на децата и внуците, ако те наследят вашата обществена активност и желание заедно да променяме съществуването си, то Тамарино, общината, страната ни ще имат своето по-добро бъдеще. Поздравявам ви за вашето вдъхновение и енергия, за човечността, за всичко, което свършихте през живота си в полза на обществото!”, добави той. Мило прозвучаха обръщенията на кметските наместници на Тамарино - Недялка Владева и на Саранско – Румен Димов. „Здравей роден дом, здравейте спомени!” така започна своето приветствено слово от името на наборите Дорито. С поклон към организаторите, с букет за класната и със сълзи, които остави на воля, защото вълнението е толкова приятно!
Всички заедно посетиха парка на селото , за да поднесат цветя пред паметника на загиналите за свободата на България тамаринци. Празникът продължи с тържествен обяд, на който стана дума за момчешката игра „ на челик”, за сухия риболов на Гола поляна, за покарването на овцете…Последваха хората, водени неуморно от енергичната 80-годишна г-жа Тонева. Приятна изненада беше „Джиновското” в изпълнение на внучките на Стоян Иванов.