Сирни заговезни е един от най-колоритните български празници, който се отбелязва седем седмици преди Великден, в последния ден преди началото на Великденските пости.
Ето някои от най-характерните обичаи за Сирни заговезни:

Прошка - Този ден е известен още като "Прощална неделя". Всички се събират, за да поискат прошка един от друг за волни и неволни обиди през годината. Традиционната фраза е "Прости ми", на което се отговаря "Простено да ти е, и ти ми прости".
Семейна трапеза - На масата се слагат богати млечни и яйчни ястия, тъй като това е последният ден, в който може да се консумират тези продукти преди постите. Типични ястия са баница със сирене, кисело мляко, яйца и млечни десерти.
Хамкане - Една от най-забавните традиции, при която към тавана се привързва конец с парче бяла халва или варено яйце. Участниците трябва да се опитат да захапят "хамката", без да използват ръцете си, докато тя се люлее.
Палене на огньове - Вечерта се палят големи огньове, като традицията повелява младите да ги прескачат за здраве и плодородие.
Кукерски игри - В някои региони на България Сирни заговезни е време за кукерски игри - мъже, облечени в специални костюми и маски, обикалят къщите, за да прогонят злите сили и да донесат плодородие.
Олелийне - В някои краища на България се практикува обичаят "олелийне" - момите оповестяват "гредите" (недостатъците) на ергените в селището.
Изпращане на Белия Дядо - В някои райони се прави символично изпращане на зимата чрез куклата на Белия Дядо.

Този празник е важен мост между зимата и пролетта, с ясно послание за опрощение, пречистване и подготовка за новия цикъл на природата.