Днес, 8 март 2025 г., българите отбелязват един от най-обичаните пролетни празници – Тодоровден, известен още като Конски Великден или Тудорица.
Този ден, винаги падащ в първата събота на Великденските пости, съчетава християнска традиция с древни народни обичаи, свързани с почитта към конете и посрещането на новото начало. Празникът е повод за радост, събиране на общността и спомен за корените ни.
Конете в центъра на празника
Тодоровден е посветен на Свети Теодор Тирон, изобразяван в иконографията като ездач на бял кон. Според легендите, той яхва коня си, облечен в девет кожуха, и се отправя към Бога, за да измоли идването на лятото.
Тази символика е дълбоко вкоренена в българската традиция, където конят е не само помощник в труда, но и символ на сила и свобода. В селата около нашия град доскоро се организираха конски кушии – вълнуващи надбягвания, които събираха млади и стари. Мъжете украсяваха конете си с цветни ленти, мъниста и пискюли, а най-бързият ездач получаваше почетна награда – чест, която се помни цяла година.
Обредите на деня
Рано тази сутрин жените в домовете месят обредни хлябове, често оформени като подкови или кончета – знак за здраве и плодородие. Тези питки се раздават на съседи и близки, а парченца от тях се дават и на конете, за да са силни и здрави. Възрастните жени, облечени в празнични носии, носят кошници с тези хлябове, докато младите момичета се появяват с венци от първите пролетни цветя – символ на обновлението. В местните църкви се отслужва водосвет, слави се Свети Т а житото, сварено за празника, се благославя и раздава за душите на починалите.
Селската картина
Представете си изгрева над Бакаджиците : слънцето огрява белите къщи с червени керемиди, а в далечината се чуват тропотът на копита и радостните възгласи на събралите се жители. Топлите тонове на пробуждащата се природа – охра, кафяво, зелено – се смесват с пъстрите цветове на народните носии. Въздухът е изпълнен с енергия и тържественост, докато общността се събира да отпразнува не само здравето на конете, но и прехода от зимата към пролетта.
Традиция и съвремие
Макар че днес конете рядко са част от ежедневието ни, доскоро Тодоровден оставаше жив в сърцата на българите.
И все пак, същността му не се губи: това е ден за семейството, за спомен към предците и за вярата в новото начало.
Честит Тодоровден на всички именици – Тодор, Теодора, Божидар и останалите, които днес празнуват! Нека конете ни носят късмет, а пролетта – надежда за благоденствие!