Лазаровден е един от най-красивите и обичани пролетни празници в българския народен календар. Отбелязва се винаги в съботата преди Цветница, една седмица преди Великден. През 2025 година той ще се чества на 12 април.

Корените на празника
Празникът носи името на библейския Лазар, когото според християнската традиция Исус Христос възкресил четири дни след смъртта му. В българския фолклор обаче този църковен празник се е преплел с древни езически ритуали, свързани с пробуждането на природата и настъпването на пролетта.

Лазарките – пазителки на традицията
Главни действащи лица на Лазаровден са лазарките – млади момичета, които са в предженитбена възраст (обикновено между 10 и 16 години). Облечени в празнични народни носии, накичени с венци от свежи пролетни цветя, те обикалят домовете в селата и малките градчета, за да благословят за здраве, плодородие и благоденствие.
Лазарките изпълняват специални обредни песни, наречени "лазарски", които имат различно съдържание според това в чий дом гостуват – за млада невяста, за ергенин, за малко дете или за стопанина на къщата. Песните са придружени от характерни танци и хора, изпълнявани в кръг или полукръг.

Обичаят "кумичене"
Интересен момент от лазаруването е обичаят "кумичене". На Лазаровден или на следващия ден момичетата правят венци от върбови клонки и цветя, пускат ги по течаща вода и чакат чий венец ще излезе пръв. Собственичката на този венец става "кумица" – почетно звание, което ѝ дава право да ръководи момичетата през следващата година и първа да се хване на хорото на селския мегдан.
Приготовления и гостоприемство
Домакините посрещат лазарките с отворени врати и сърца. За тях предварително се приготвят дарове – яйца, които по-късно ще бъдат боядисани за Великден, сладки кравайчета, плодове, а в по-ново време – и дребни суми пари. Смята се, че домът, който лазарките са посетили и благословили, ще бъде здрав и плодовит през цялата година.

Лазаровден днес
Въпреки че в големите градове традицията е отслабнала, в много български села и малки градчета Лазаровден продължава да се чества с голяма радост и вълнение. Много училища, читалища и фолклорни групи организират лазаруване, за да предадат този красив обичай на следващите поколения.
В последните години се наблюдава засилен интерес към възраждането на традицията и включването на все повече млади момичета в нея. Това е особено ценно, защото лазаруването не е просто фолклорно изпълнение, а жива традиция, която свързва съвременните българи с техните корени и културна идентичност.

Лазаровден остава светъл празник на младостта, пролетното пробуждане и надеждата за плодородие и благополучие. Той е част от богатото нематериално културно наследство на България, което заслужава да бъде съхранено и предадено на идните поколения.