Петровден в България се празнува на 29 юни и е посветен на светите апостоли Петър и Павел, които са важни фигури в православната вяра. Това е един от най-големите летни празници и се свързва с края на Петровия пост и началото на жътвата.

Традиции и обичаи

Курбан с петровско пиле: На този ден се коле най-младото пиле, наречено „петровско пиле", което се принася в жертва и се пече. Това курбанно пиле се освещава в църквата и се раздава за здраве и пречистване от грехове на семейството.

Празнична трапеза: На масата се слагат ястия с пилешко месо, традиционното „бял мъж" или „кутмач" – ястие от прясно сирене, изпържено с брашно, както и питки със сирене, баница и тиквеник. Освен това се носят и освещават петровски ябълки, които след това се раздават за здраве, особено в семейства с починали деца.

Събиране на билки и венци: Момите рано сутринта отиват в гората, за да съберат билки и цветя, от които сплитат венци. Вечерта поставят 12 от тези растения, за да сънуват бъдещия си жених. Петровските люлки са част от празника, на които момите пеят, танцуват и люлеят, свързано с наричане на жениха.

Църковни служби: В църквите се провеждат специални богослужения и литургии, на които вярващите се молят и получават благословия.

Почитане на светците: Свети Петър се възприема като добродушен старец, носител на ключовете към Рая, който „отключва" небето и слънцето, за да узрее житото. Петровден е свързан с предпазване на реколтата от пожари и градушки.

Значение на празника

Петровден бележи края на Петровия пост и е свързан с началото на жътвата и първите летни плодове като сливи и ябълки-петровки. Той е време за семейни събирания, общи трапези и споделени радости. На този ден имен ден празнуват хора с имена като Петър, Павел, Петранка, Павела и производните им.

Обичаите и ритуалите на Петровден имат дълбоки корени в българската народна традиция и са съхранени и до днес като важна част от културното наследство на страната.