Традиционните български празници Горещници, известни като най-горещите дни в годината според народния календар, започнаха. Тези три поредни дни – посветени на огъня и предпазването от бедствия – са сред най-характерните летни обичаи в българския фолклор.

Дати и имена

По юлианския календар Горещниците се отбелязват на 15, 16 и 17 юли, докато по григорианския – на 28, 29 и 30 юли. Разпространени из цялата страна, те носят различни местни имена. В Северна България са познати като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – като Люта, Чурута (или Чюрука) и Опалена Мария. В македонските области ги наричат Блъсъци, Германовци, Чуруци или Чуреци.

Древни корени и огнена символика

Произходът на празника е езически, тясно свързан с култа към огнената стихия. Вярва се, че в тези дни огънят притежава както изгаряща, така и пречистваща сила. На първия ден традиционно се гаси огънят във всички огнища, а през втория не се пали нов. Кулминацията е на третия ден – Марина Огнена, когато чрез специален обред (триене на сухи дървета) се запалва "жив" или "нов" огън. Всяко домакинство взима от него, за да поднови огъня в своя дом, осигурявайки си защита. Народните вярвания свързват периода с повишен риск от мълнии, пожари и градушки.

Строги забрани и лечебна сила

По време на Горещниците са в сила строги забрани за всякаква работа – нито на полето, нито вкъщи. Не се жъне, не се коси, не се пере, не се меси и пече хляб, не се пали печка. Неспазването на тези забрани се смята за сигурна причина за пожари, градушки и други нещастия. Особено строго се спазват първият и третият ден. Периодът е важен и за занаятчиите, работещи с огън – ковачи, калайджии, хлебари.

Свързаност с църковни празници и народни поверия

Горещниците съвпадат с дните, в които Източноправославната църква почита паметта на Свети Кирик и Света Юлита (15 юли), Света Юлия девица (16 юли) и Света Марина (17 юли), известна като Марина Огнена. Народните вярвания гласят, че ако през тези дни е много горещо, зимата ще бъде топла и мека. Смята се, че лековитите извори са с най-голяма сила по време на Горещниците и къпането в тях предпазва от болести за цялата година. На последния ден – Марина Огнена – се вярва, че тя държи под ключ всички "гадини", предпазвайки хора и стопанства от злини.

Горещниците са съвкупност от дълбоко вкоренени вярвания, строги забрани и ритуали, които отразяват почитта на българина към огъня и природата. Те са време за предпазване, пречистване и благодарност, вплетени трайно в народната ни традиция и календар.