На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия, който е един от най-великите старозаветни праведници. В народните вярвания Свети Илия е почитан като господар на летните небесни стихии – гръмотевици, светкавици и градушки, заради което е наричан още Гръмовник или Гръмоломник. Според поверието, той препуска по небето със златна колесница, теглена от четири бели коня, хвърляйки огнени стрели.

Илинден е един от най-обичаните летни празници в българския народен календар, свързан с края на жътвата. С него са свързани множество традиции и обичаи:

• Курбани и обредни хлябове: На Илинден във всеки дом се прави курбан (често се коли най-старият петел или агне за здраве) и се пекат обредни хлябове.

• Забрани за работа: Според народните вярвания на този ден не бива да се работи, за да не се разсърди светецът и да се предотвратят бури и градушки.

• Забрана за къпане във вода: Широко разпространено поверие гласи, че на Илинден не трябва да се влиза в реките и морето, тъй като Свети Илия "взима курбан" или "морето се обръща" и взима жертви. Смята се, че от този ден времето се обръща и започват да се появяват есенни ветрове и мъртви течения.

• Покровител на занаяти: Свети пророк Илия е патрон и покровител на различни занаяти като кожухари, самарджии, фурнаджии, грънчари и тухлари.

• Имен ден: На 20 юли празнуват имен ден всички, носещи имената Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка, Илина и сродни.

• Селски събори: В много населени места се организират големи общоселски събори и тържества за здраве и плодородие.

Празникът има и важно историческо значение за България, тъй като на този ден (по стар стил, 2 август по нов стил) през 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско, което е връх в борбата за национално освобождение.