За танците, хората и още нещо… Featured
Сряда, 09 Октомври 2013 08:21За ансамбъл „Инзово”, село Генерал Инзово, община „Тунджа”, е писано и разказвано много. За успехите и наградите, за участията на наши и чужди сцени. Но не е разказано за хората в него, за тези, на които се дължат тези успехи. И ако трябва с една дума да се определи причината за тях, това е приемственост.
В танцовата формация на ансамбъла играят 20 човека. От тях 5 са семейни двойки. Едната дори е тройка, защото включва майка, баща и дъщеря.
Галя и Костадин до преди една година танцуваха на една сцена с дъщеря си Станислава. Но тя замина за Испания. Разказва, че щом е пристигнала в Палма де Майорка, първото нещо, което е потърсила там, било Клуб за български фолклор. Сред момичетата и момчетата и българските ритми е успяла да преодолее носталгията. Едва завърнала се в България, побърза да дойде на първата репетиция.
Десислава, която е в ансамбъла от пет години, кацна от Лондон късно в една петъчна вечер, но вече знаеше, че поредната сбирка е в събота. Информатор е майка й Катя, която също е танцьорка и продължава да играе.
Таня и Георги Шидереви са дългогодишни танцьори, преди да станат семейство. Георги има примера на майка си и баща си, самодейци повече от 20 години.
Мончо и Зарко. Така всички наричат двете ни прекрасни момчета, които танцуват от осми клас. Често си спомняме с усмивка първите им неуверени стъпки. Но годините доказаха, че с огромно желание всичко се постига. Мончо е асистент в Тракийски университет в Стара Загора, Зарко се занимава с бизнес, но събота вечер и за двамата е запазена за танците.
Едно от най-отдадените на ансамбъла момчета безспорно е Станимир Иванов. Той е едва на 14 години, ученик в СМУ „Филип Кутев”, град Котел, когато заминава със своята гайда на турне в Република Гърция. Но пред себе си има опита на баща си и прадядо си. И така до днес – ръководител на детска група, на оркестър, корепетитор и вече ръководител на ансамбъла.
Къде оркестър без тъпанджия ? Иван Карадаев слезе от сцената като танцьор, но сега дава ритъма на танците.
Много мога да разказвам: За Красимира и Ангел, които вече приготвиха костюм за малкия си син Гого; За Радка и Мирослав, чиято малка дъщеря Рая не пропуска репетиция; За семейството на Таня и Иван и дъщерите им Силвия и двегодишната Жени, която танцува долу пред сцената; за Жечка – новата читалищна секретарка и синът й Пламен – студент в гр. Варна; за Теодора -третата поред танцьорка след баба и баща, Христина, която пое щафетата след майка си, баща си и сестра си; за Димана, пренесла любовта си към танца от село Ботево; за Юлия - банкерката, която си остана вярна на ансамбъла.
Искам да спомена Красимира Пантелеева и Елена Иванова, които си идваха от Пловдив и Варна всяка събота, за Ася Матаре, която обикаля света със семейството си, но винаги ни подкрепя с добри думи; за Павлина Константинова, създала семейство в Англия, която при всяко гостуване в Генерал Инзово молеше да „организираме” репетиция, за да се наиграе….
Ето, за това става дума….
И ако минавате в петък вечер или събота през Генерал Инзово и читалището още свети, да знаете – там са те – младите акбунарци - влюбени в танца, предани на своя ансамбъл, на своите приятели, на своето село.
Янка Лилова председател на читалище „Н. Й. Вапцаров”, с. Г. Инзово