Кон ще влачи файтон, друг каруца с оръдие, трети....Шествие, коета ще мине..но не и по безценните бутафорни плочки на ЦГЧ на Ямбол. На козметиката пред шадравана не се допускат коледари, кукери, снегопочистващи машини, сега и коне. Пазят ги пльочките със "задоволително" качество.Че, ако се счупи нещо -кой ще е виновен и кой ще заплаща. (По закон фирмите, които ги полагаха, ама...Ама, явно работата е сложна и по-добре да не се стига до търсене на виновни. Странно - още ли имат респект от Прокуратурата и законопазачите във ВКС - те техни)
А, иначе, "Георги Раковски", уж беше реконструирана и пейкооборудвана, именно за такива масови мероприятия. ).
Бутафорна община, бутафорна държава.
Задайте си въпроса - Защо трябва да се затваря за движение в най-натовареното време улица "Алексадър Стамболийски", за да минат по нея три коня, след като Централната градска улица е градена уж за такива неща. Няма кой да махне запушващите я гъбки ли...
Нищо общо няма, обидно е - с това което , собственик на Агенция Фокус Красимир Узунов, наистина направи истински, за да възккръсне спомена за героите от Каймак Чалам....Обидно дори..Сръбска победа честваме, що ли?
| Период | 12 - 30 септември 1916 | |||
|---|---|---|---|---|
| Място | Каймакчалан | |||
| Резултат | тактическа сръбска победа[1] | |||
| Воюващи страни | ||||
|
||||
| Командири | ||||
|
||||
| Сили | ||||
|
||||
| Жертви и загуби | ||||
|
||||
.
29 Ямболски пехотен полк през това време е:
През 1915 година полкът участва в завладяването на град Враня, Дренова глава, връх Китце, височините Гранд и Калин дел и други. На следващата година води боеве при Пожарски рид, Гражден, върховете Голаш и Чолаш. В края на войната се сражава при Шейновец, Добро поле и връх Малък Козак.
СЛЕДВА ИНФОТО ОТ ТРИТЕ ПИАРКИ:
Вчера приключила последната репетиция за възстановките, които предстоят в четвъртък в Ямбол по повод 100 годишнината от Първата световна война, съобщават от пресцентъра на общин Ямбол
В нея участваха специално подготвените за случая персонажи и оборудване, които ще се придвижват с коне. Предвидено е три коня по време на шествието да теглят командирския файтон, обозна каруца със 76-мм планинско оръдие, а един от тях ще бъде язден от кавалерист.
Самото шествие, пресъздаващо отиването на войски на фронта, е с начален час 17.00, пред община Ямбол и ще премине по улиците на града до Музея на бойната слава. В него участват възстановчици от клубовете „Традиция“ от Ямбол, Нова Загора, Казанлък и Карлово, както и военнослужещи от ямболските военни формирования.
Възстановката ще бъде от 17.30 часа в двора на Музея на бойната слава, който вече е изцяло преобразен като своеобразно бойно поле с отбранителни линии на българската войска и позиции на противника. Облечени в български и сръбски униформи, участниците в събитието ще пресъздадат епизод от епичните боеве при връх „Каймак-Чалан“. Ще бъдат използвано и автентично въоръжение от фонда на музея, което е било използвано по време на Първата световна война.
Честването на 100-та годишнина от Каймакчаланската епопея е в рамките на форум „Бойна слава на България”, какъвто бе организиран от община Ямбол и Музеят на бойната слава и миналата година, когато бяха представени възстановки на сражения от Втората световна война.
Тазгодишната инициатива е посветена на 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия, 130 години от създаването на 3 пехотна Балканска дивизия и 100 години от епичните боеве при Каимак–Чалан по време на Първата световна война.
сн. Стойчо Стойчев - ЯТПП
бел. Яс - впрочем битката със сърбите завръх Каймак Чалан е загубеназа българската войска през Първата световна война..Там се бие основно Сливенският, а не Ямболският полк. Те затова е в заглавието Сливен.
.А иначе поклон и вечна слава на загиналите за целокупността на българските земи, за свободата на българите...
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Каймакчалан
част от битките на Солунския фронт през Първа световна война
Битката при Каймакчалан е една от битките на Солунския фронт през Първата световна война. Участниците в битката са Кралство Сърбия и Царство България. Битката ще остане в историята с огромните жертви, които дава сръбската армия и с необичайната надморска височина, на която е водена битката.
Битката се провежда между 12 и 30 септември 1916, когато сръбската армия, след тежки загуби, успява да превземе връх Пророк Илия с височина 2524 м, докато изтласква българската армия към Мариово, където по-късно се образува нова защитна линия. Между 26 и 30 септември върхът мени притежанието си няколко пъти, докато не е пленен изцяло от сърбите на 30 септември. В тази епопея българската армия дава следните жертви: загинали 1876 войници, 51 офицери, ранени 5941 войници и 126 офицери.
Загубите на 11 Сливенски полк, гръбнакът на българската отбрана на върха за периода от 11.09 до 01.10.1916 година, по релационните дневници са 23 убити офицери (+1 починал в болница), ранени офицери и офицерски кандидати 39, полудели 3, безследно изчезнал 1. Войници: ранени и контузени 1901, убити 524, безследно изчезнали 112, парализирани 7, оглушели и онемели 62, полудели 3, пленени 22. По списъка на загиналите във войната жертвите на 11 Сливенски полк са 29 офицери убити, войници – 529, ранени над 2000 души. Сърбите губят 5000 души главно поради българската артилерия.
В стратегически аспект битката не е голям успех на Антантата поради настъпващата зима, която прави почти невъзможно по-нататъшното настъпление.
Днес там има малка църква на връх Пророк Илия. Сръбските загинали са погребани в сръбското военно гробище в Солун. След войната на върха сърбите правят сръбска костница, в която полагат изровените кости на българските войници, погребани в района, обявявайки ги за сърби. Върхът често се посещава от туристи.