ВАС окончателно потвърди Определение на АС Ямбол, Определение по искова молба на Сдружение Бъдеще за Ямбол с предс. Георги Славов срещу Община Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1336

София, 13.02.2025 г.

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЕТА МИЛЕВА
БРАНИМИРА МИТУШЕВА
при секретар и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията БРАНИМИРА МИТУШЕВА

".....

Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

За да постанови оспореното определение Административен съд – Ямбол е приел, че в подадената искова молба и допълнението към нея няма обоснован правен интерес от оспорването, като не се твърди засягане на съществуващо право, създаване на задължение или засягане на законен интерес, а заинтересоваността от оспорването трябва да е правомерна, лична и обоснована. Прието е от съда още, че доколкото искането на жалбоподателя е свързано с издаване на административен акт по чл. 225а от ЗУТ, което производство има служебен характер, то в случая не е налице бездействие на Община Ямбол, което да бъде предмет на защита по реда на чл. 256 от АПК. Съдът е обосновал и извод, че противно на поддържаното от оспорващия основание за защита по чл. 256 от АПК, неиздаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, не е фактическо, а правно бездействие.

Определението е правилно.

Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност. За да е налице приложимост на реда на защита по чл. 256 от АПК, задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правна норма, при настъпване на определен юридически факт, т. е. за органа следва да е налице произтичащо пряко от нормативен акт задължение за извършване на определено фактическо действие.

Предметът на защита следва да е насочен срещу задължение на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, които той не извършва. Следователно, необходимо е наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административен орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт.

В настоящия случай правилно първоинстанционният съд е приел, че търсената от жалбоподателя защита по реда на чл. 256, ал. 1 от АПК срещу бездействие на кмета на Община Ямбол да извърши фактически действия, свързани с премахване на незаконно построена ограда около хотелски комплекс „Боровец“ във връзка с подаден сигнал рег. № 2801-25839/05.12.2022 г. от сдружението, не попада в приложното поле на чл. 256 от АПК. Това е така, тъй като за административния орган не е налице законово задължение да извърши конкретно действие - проверка, респ. да образува административно производство по сигнал за незаконно строителство. При упражняване на правомощията си по чл. 225а от ЗУТ, компетентният административен орган няма регламентирано задължение за произнасяне в определен срок и започване на производство по установяване на незаконен строеж, като органът не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той действа служебно. Ето защо, в случая не са налице конкретни действия, произтичащи пряко от нормативен акт, които органът не е извършил, поради което и редът за защита по чл. 256 от АПК е неприложим.

Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че непредприемането на действия по установяване на незаконен строеж и неиздаването на заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ не е фактическо, а правно действие, поради и което защитата по реда на чл. 256 от АПК в случая е изначално недопустима.

Правилно съдът приема също така, че в процесния случай не е налице и правен интерес от предявяване на иска от страна на Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за Ямбол“. За да е допустима защитата срещу неоснователни бездействия е необходимо да е налице правен спор, породен от съществуващо между заявителя и органа административно правоотношение, съответно от произтичащите права и задължения и тяхното засягане. В случая, от претендираното неизвършване на фактически действия и бездействие, произтичащо от нормативен акт, не настъпват никакви последици в правната сфера на сдружението. Непротивопоставими са и основните цели на сдружението, на които се позовава частният жалбоподател, тъй като на същите не съответства корелативно задължение за административния орган в хипотезата на чл. 225а от ЗУТ. Правният интерес следва да се разбира като защитимо от закона право, каквото в случая сдружението не притежава.

Следователно, както правилно е приел административният съд, предявеният иск по чл. 256 от АПК се явява недопустим, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство.

С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.

Предвид изхода на спора е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за частното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1573 от 31.12.2024 г., постановено по адм. дело № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Бъдеще за Ямбол“, с ЕИК 206994401, да заплати на Община Ямбол сумата в размер на 50 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно.