Днес нашата молитва е в първата неделя на Великия пост, която църквата нарича Неделя Православна. Затова нека с пост и молитва да бъдем още по-усърдни и по-настойчиви в нашата вяра. Тя не се е променяла хилядолетия, така и ще пребъде. С тези думи отец Янко от храм „Успение на Пресвета Богородица” в Ямбол се обърна към хората в черквата.
Нека да свидетелстваме вярата ни към Господ Иисус Христос и към православната църква, към която принадлежим. Службата и днес се извършва, както е било винаги. Така трябва да продължим и занапред. Без да я променяме, дори и да е неудобно за някои, каза още отец Янко.
В храма бе прочетена проповед, припомняща, че на днешни ден се възпоменава победата, която светата православна вяра е удържала през вековете над всички ереси.
Безспорно е, че мнозина отричат религията, вярата в Бога, Божиите заповеди, молитвата, като ги обявяват за глупост, заблуда, отживелица. Но те го правят, без да знаят що е религия, какво е значението на вярата в Бога. Без да са правили сами опити да живеят според Христовите заповеди, без да са се молили искрено на Бога. Без да са се каяли и съкрушавали за своите грехове и да са се изповядвали пред свещеник. Тоест, без да имат свой личен религиозен опит, бе казано още в храма.
На такива отрицатели трябва да отговорим: Дойдете и вижте! Преди да отричате християнството, направете опит да заживеете според Неговото учение и божиите закони, бе призивът, отправен в ямболската църква.
Припомнен бе примерът на Христовите ученици, които със своята кръв и мъченическа смърт са засвидетелствали силата на вярата, която проповядват: „Това са най-благородните и най-пожертвователните мъже, живели някога на земята. Те са учители на народите. Извършиха велико дело, понеже като пратеници Божии, обърнаха света от мрака към светлината и поставиха основата за обновяването и облагородяването на човечеството”.
В днешната първата неделя от Великия пост се припомня едно от най-важните събития в живота на Църквата: възстановяването на почитта към светите икони. През 787 г. Седмият вселенски събор точно формулирал дължимата им чест: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея личност. По-късно, в 843 г. с църковен събор, свикан от императрица Теодора, се сложил край на иконоборството и в Църквата възтържествувало православието.
БТА