Размерите на проблема се крият от обществеността Институциите пред провал?
Съобщават колко записани има и колко върнати след обходи. А колко се търсят - не! Защо така, бе ПР-ице
Явно се прикрива сериозен проблем.

Образованието е основа на всяко общество, но в Ямбол то е изправено пред сериозни проблеми. Отпадането на деца и ученици от системата остава нарастваща криза, която застрашава бъдещето на младото поколение. Заседание на Областния координационен център в Ямбол се занимавало, както усилията, така и дълбоките пропуски в борбата с този проблем – но могат ли институциите да намерят решение, преди да е станало твърде късно?  А мащабите на проблема  се прикриват от обществото.

Наскоро в Областния координационен център в Ямбол се провело заседание по Механизма за съвместна работа на институциите, посветено на обхващането, включването и предотвратяването на отпадането от образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Срещата събрала представители на общините, образователни експерти и местни власти, за да анализират резултатите, предстоящите действия и най-сериозните проблеми, които пречат на задържането на учениците в класните стаи. И Пиарицата на ОА ги изложила в сайта на ОА.
https://yambol.government.bg/?p=5896

От информацията там разбираме, че

Статистиката: Малки победи, големи загуби
Главният експерт в Регионално управление на образованието Ямбол, Ваня Димитрова, представила данни за учебната 2024/2025 година. В областта са записани общо 16 685 деца и ученици, от които 12 344 са в училища, а 4 341 – в детски градини. Екипите за обхват са успели да върнат 154 ученици след 364 обхода, което е малък успех. Въпреки това, до март 2025 г. 31 ученици са отписани, като най-честата причина е заминаване в чужбина (12 случая). Тези цифри разкриват системен проблем – отпадането не е изолиран инцидент, а отражение на по-големи социални и институционални провали.
Прави впечатление, че в поместената за съвещанието информация липсва най-важното - колко реално ученика от записаните ги няма. Това най-вероятно не е случайно, а нарочно за да прикрия проблем.

Корените на проблема: Социална и институционална криза
Екипите за обхват посочиха редица причини за отпадането, които показват дълбоки обществени разломи. Много семейства напускат областта или заминават в чужбина заради бедност и липса на работа. Сред уязвимите групи образованието често не е приоритет поради културни нагласи. Добавят се и неуважителни отсъствия, обучителни затруднения, както и емоционални и социални проблеми у децата. Тези фактори не са просто пречки – те са симптоми на системна криза, която институциите не успяват да адресират.

Институционалният провал: Санкциите – празни думи?
Един от най-сериозните проблеми, повдигнати от представителите на общините, е неефективността на санкциите за неуважителни отсъствия. Законът предвижда глоби за родителите, които не осигуряват редовно посещаване на училище, но събираемостта им е почти нулева. Това позволява на проблема да се задълбочава, тъй като липсва реален механизъм за принуда. Институциите изглеждат безсилни, което поставя под въпрос тяхната способност да се справят с кризата.

Решения: Думи или действия?
Областният управител Николай Костадинов обеща, че срещите по темата ще продължат и изрази надежда за по-добро сътрудничество между институциите. Но обещанията за „съдействие“ звучат кухо, когато липсват конкретни действия, които трябва да организира, а не да проповядва той. Проповеди -и надежди  в черквата.  Връщането на 154 ученици е стъпка напред, но проблемът е, че въобще се налага да се правят обподи за връщане в клас.  Ако институциите не намерят начин да адресират бедността, културните нагласи и емоционалните проблеми на децата, отпадането ще продължи да расте.

Какво е нужно за истинска промяна?
За да се реши този проблем, са необходими решителни мерки. Първо, санкциите за неуважителни отсъствия трябва да станат реално приложими чрез по-добра координация между общините и социалните служби. Второ, трябва да се създадат програми за подкрепа на семейства в риск – финансова помощ, безплатни учебни материали и допълнителни занимания за деца с обучителни трудности. Трето, работата с уязвимите групи трябва да включи общностни лидери и родители, за да се променят нагласите към образованието. Без тези стъпки, усилията на институциите ще останат само на хартия.

Заключение: Време за отговорност
Отпадането от училище в Ямбол не е просто проблем – това е криза, която застрашава бъдещето на децата и на цялата област. Заседанието на Областния координационен център показа желание за борба, но липсата на ефективни мерки оставя горчив вкус. Ако институциите не поемат отговорност и не действат решително, рискуваме да загубим цяло поколение. Време е за истински решения – защото всяко отпаднало дете е пропусната възможност за всички ни.

Бел. Яс - а каква всъщност е реалната посещаемост на учебни занятия в , особено в някои от средните училища в областта За това имат ли реална информация? Правят ли се проверки, какви ка костатациите им. Или пак областният управител ще каже, че трябва да се...А то е негова работа да организира и действа, а не да дава препоръки. А и на какво отгоре
Ама пък...що да се напъват калинките на ГЕРБ заплатките нали вървят, а и не могат...