С много усмивки и заслужени награди приключи 24-тото издание на Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник"

Ямбол изживя пет незабравими дни, потопен в магията на кукления театър. Вчера, 26 април, официално беше закрит 24-тият Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник", който превърна града в сцена на вълшебство и детска радост.

Журито в състав председател Богдана Костуркова и членове Ина Божидарова и Марина Юдже определи победителите в престижния форум, който събра най-талантливите творци в областта на кукления театър от цялата страна.

Големите победители

Голямата награда и статуетката „Играещият човек" бяха присъдени на спектакъла „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" на Младежки театър „Николай Бинев" - София.ла.

Наградата на детското жури отиде при „Небивалици с букви" на Столичен куклен театър – постановка, която се отличи и с наградата за режисура, присъдена на Елица Петкова. Творческият екип на тази постановка получи и Наградата на името на художника Георги Зайков за сценография и кукли, която беше връчена на Ива Гигова и Ивайло Николов.

Индивидуални отличия

Наградата на Съюза на артистите в България за най-добра актриса беше присъдена на Станислава Каменова-Зафирова за ролята на Момченцето в постановката „Къде отиваш, Конче?" на Държавен Куклен театър - Бургас. От същата постановка беше отличен и Николай Николов с наградата на името на Петър Марков за ролята на Големия кон.

За най-добър актьор беше обявен Велизар Евтимов за ролите на Зайо и Йори в „Мечо Пух" на Държавен куклен театър - Пловдив. Постановката получи и награда за сценография и кукли, присъдена на Наталия Гочева.

Отличието за оригинална музика отиде при Гергана Василева-Анмахян за постановката „Жабокът принц" на Държавен куклен театър - Сливен.

Специалната награда на името на Георги Митев-Жоро беше присъдена на Иван Колев за сценичната адаптация на приказката „Храбрият оловен войник" за постановката на Държавен куклен театър - Варна.

Международно присъствие

Фестивалът отбеляза и значително международно участие. Дипломи за интеграция и международни отношения бяха връчени на Куклен театър „Темпо" от Анкара, Турция и на Куклен и младежки държавен театър от Батуми, Грузия.

Приказно пътешествие за малки и големи

Разноцветната програма на фестивала внесе още повече пролетно настроение в града, а усмивките не слизаха от озарените детски лица. Не само малките зрители, но и техните родители и всички възрастни се потопиха в приказния свят на кукления театър – свят, който ни припомня, че детето в нас никога не бива да бъде забравяно.

От пъстри улични спектакли, изпълнени със забавление, музика и танци, до поучителни и трогателни сценични истории – актьорите и техните кукли представиха приказки за принцове, принцеси, букви, приятели и злодеи. Приказки за герои, които като нас преминават през предизвикателства, но никога не забравят най-важния урок: че доброто винаги побеждава.

Следващото издание на фестивала се очаква през 2027 г., а дотогава организаторите призовават всички да носят със себе си светлината и вълшебството от тези незабравими пет дни.

ГОЛЯМАТА НАГРАДА И СТАТУЕТКАТА „ИГРАЕЩИЯТ ЧОВЕК”

-Наградата се присъди на спектакъла

„Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”

на Младежки театър „Николай Бинев” - София

 НАГРАДА НА ДЕТСКОТО ЖУРИ

Наградата се присъди на

„Небивалици с букви” на Столичен куклен театър

Наградата на Съюза на артистите в България за най- добра актриса се присъди на

Станислава Каменова - Зафирова

за ролята на Момченцето в постановката

„Къде отиваш, Конче?” на Държавен Куклен театър - Бургас

Наградата на Съюза на артистите в България за най- добър актьор се присъди на

Велизар Евтимов

за ролите на Зайо и Йори в постановката „Мечо Пух” на Държавен куклен театър - Пловдив

Награда за оригинална музика се присъди на

Гергана Василева - Анмахян

за постановката „Жабокът принц” на Държавен куклен театър - Сливен

Награда за сценография и кукли се присъди на

Наталия Гочева

за постановката „Мечо Пух” на Държавен куклен театър Пловдив

Награда за режисура се присъди на

Елица Петкова

за постановката „Небивалици с букви” на Столичен куклен театър

СПЕЦИАЛНА НАГРАДА НА ИМЕТО НА ГЕОРГИ МИТЕВ-ЖОРО

Наградата се присъди на

Иван Колев

за сценичната адаптация на приказката

„Храбрият оловен войник” - за постановката на Държавен куклен театър - Варна.

НАГРАДА НА ИМЕТО НА ПЕТЪР МАРКОВ

Наградата се присъди на

Николай Николов

за ролята на Големия кон в постановката

„Къде отиваш, Конче?” на Държавен куклен театър - Бургас

НАГРАДА НА ИМЕТО НА ХУДОЖНИКА ГЕОРГИ ЗАЙКОВ

Наградата се присъди на

Ива Гигова и Ивайло Николов

за сценография и кукли на постановката

„Небивалици с букви” на Столичен куклен театър

ДИПЛОМ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ се присъди на:

Куклен театър „Темпо”

• Анкара, Турция

Куклен и младежки държавен театър

• Батуми, Грузия

ЗА ПИЕСАТА С 
ГОЛЯМАТА НАГРАДА И СТАТУЕТКАТА „ИГРАЕЩИЯТ ЧОВЕК”

"Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“: 

Под хардрок китарните рефрени на музикалното оформление спектакълът „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ на Младежки театър „Николай Бинев“ настани ямболската публика в червения автомобил на едноименните герои от книгата на Ено Рауд. Оттам тръгна едно по-скоро отрезвяващо и нетипично приключение.

Веднага щом тримата скитници се запознават и поемат на първото си пътешествие заедно, те се сблъскват и с първия си сериозен проблем – липсата на гориво. Това ги принуждава да отбият в Металград — градче, живеещо в страх и мизерия заради гигантски страховит плъх, който никой не е виждал. Причината е проста: всички са твърде заети да се крият от него.

Авторитарният началник на Металград, чиято тирания е толкова голяма, колкото е малък ръстът му, събира такса от жителите за "борба с чудовището". Обложена с градските налози е и тройката преминаващи герои, които, благодарение на едно местно момиче с доста офанзивен дух, са въвлечени в съмнителните събития на градчето.

Спектакълът на режисьора Йордан Тинков майсторски обхваща сценичното пространство. Това е постигнато благодарение на находчивите промени в мизансцена и ефектната, адаптивна сценография. Сцената се доминира от групиращи се високи конструкции, имитиращи метална повърхност, които с лекота прехвърлят действието от открит площад, през граничен пункт, до затвора на Металград, където героите прекарват известно време по принуда.

Особено важна роля има проблясващият в полумрака автомобил на Маншон. В него са разположени естрадните кукли на тримата протагонисти и момичето, а металната му конструкция поддържа единния сценографски тон на цялото представление.

Друг любопитен елемент е решението на актьорите в жив план – началника на Металград и неговия охранител. Нелепата хиперболизирана разлика в ръста им буди както смях, така и асоциации за класическата архетипна двойка Крачун и Малчо. Два пъти по-високият охранител е приведен до положението на мижитурка пред миниатюрния си, но комплексиран до степен деспотичност началник (все пак историята помни шепа дребни диктатори в плен на мегаломанията).

Впечатляващият гвоздей на спектакъла несъмнено е финалният епизод, в който на сцената действително се появява страховит исполински плъх, около който се заформя същинска батална сцена – отново благодарение на подвижната сценография, компактните модули лавират около гигантския маскот във възхитително хореографирана, изпълнена с напрежение последователност. В края на краищата възможността на автомобила напречно да се разполовява и да се събира отново приклещва звяра в своеобразна клетка-капан за плъхове.

Тук се проявява и многопластовият замисъл на постановката – чудовищният плъх в крайна сметка се оказва задвижван от началника и охранителя, чиято репресивна практика е да всяват страх у гражданите, за да ги ограбват и държат под контрол. Посланието за децата е, че не бива да се страхуват от нищо, понеже „заедно сме по-силни!“. Докато за възрастните остава горчивата, но болезнено релевантна аналогия за реалната политическа обстановка днес.

При всички положения подобна двузначност е белег на добрия театър.

---? ??