Така се казва първият роман на студентката, вече и писателка Виктория Петкова. Книгата й ще представи нейната преподавателка по български език и литература, поетесата-политолог Росица Бакалова. Мястото на струпването на почитатели на литературата и хубавите и умни жени насреща е Синият салон на читалище "Съгласие" За начален час е определен 18-тия.
Препоръчват се цветя.

Пуснахме този текст, от книгата й, който госпожица Петрова е публикувала на страницата си във ФБ и помолихме един ИИ да нарисува как си преставя, според този текст авторката му и ето как:

"Не можех да извикам, не можех да избягам. Чувствено умирах. Духът ми се пречупваше бавно, но осезаемо. Въпрос на време беше да стана като другите ужасни слуги. Опитвах се да се боря и да се възпротивя срещу невидимия си враг. Все още не спирам. Битката е неравна, ала докато не изстине и последната капка надежда в мен, няма да спра. Надеждата умира последна. Надеждата ще оцелее."

А дали така изглежда и е такава наистина ще може да види всеки, който...вж. по-горе
/за душата говорим, за душата/